В цяла Америка църквите и храмовете се изпълваха с хора. Посланието, според Ели, се бе превърнало в своеобразно огледало, пред което вярата на всеки индивид се подлагаше на изпитание или се утвърждаваше. Приемаха го като категорична реабилитация на взаимно изключващи се апокалиптични и есхатологични учения. В Перу, Алжир, Мексико и сред племената хоупи в Аризона се вихреха оживени публични дебати дали цивилизациите на техните прадеди не са дошли от космоса. Поддръжниците на подобни възгледи бяха обвинявани в колониализъм. Католици обсъждаха проблема за извънземната Божия благодат. Протестанти говореха за възможни по-ранни мисии на Иисус на други близки планети и, разбира се, за неговото завръщане на Земята. Мюсюлмани се тревожеха, че Посланието може да влезе в противоречие със заповедта на Пророка против идолопоклонството. В Кувейт един се обяви за „Тайния Имам“ на шиитите. Месианска треска бе обзела евреите-поклонници на Сосафер Хасид. В други конгрегации на ортодоксалните евреи изведнъж се съживи интересът към Аструк, фанатик, който се боял, че познанието може да увреди на вярата и който през 1305 г. принудил равина на Барцелона, първия еврейски духовник по онова време, да забрани изучаването на естествени науки и философия до навършване на двадесет и пет годишна възраст под страх от отлъчване. Подобни тежнения все повече се разпространяваха сред исляма. Солунски философ, с благото име Николай Полидем, привличаше вниманието със страстно отстоявани аргументи в полза на „ново единение“ на религии, правителства и народи по света. Критиците веднага го запитаха какво разбира под „ново“.
Групи привърженици на НЛО организираха денонощни бдения около военновъздушната база в Брукс, близо до Сан Антонио, където, според слуховете, пазели във фризери напълно съхранените тела на четирима обитатели на летяща чиния, разбила се през 1947 година; извънземните се описваха като същества един метър високи и с превъзходни зъби. От Индия съобщаваха за пришествия на Вишну, от Япония — за Амида Буда. От Люр се разбра, че стотици болни получили чудодейно изцеление; в Тибет бе провъзгласен нов Бодхисатва. От Нова Гвинея в Австралия бе пренесена нова форма на фетишизъм: проповядваше се необходимостта да се строят примитивни подобия на радиотелескопи, за да се спечели благоволението на извънземните. Световният съюз на свободните мислители нарече Посланието отрицание за съществуването на Бог. Мормонската църква го обяви за Второто откровение на ангела Морони.
От различните групи Посланието се възприемаше като доказателство за съществуването на много богове, на един бог или на нито един. Хилиазмът се ширеше. Имаше такива, които предричаха края на хилядолетието през 1999 година — като кабалистична инверсия на 1666, годината, приета от Саббати Дзеви за край на хилядолетието и година на свършека на света; други предпочитаха съответно 1996 г. или 2003 г., предполагаеми две кръгли хилядолетия от раждането или смъртта на Христос. Великият цикъл според древните май трябваше да приключи в 2011 година, когато — според тази независима културна традиция — космосът щял да се унищожи. Близкото съвпадение на пророчеството на маите и изповядвания от християнския свят хилиазъм предизвикваше апокалиптичен трепет сред населението на Мексико и Централна Америка. Някои хилиасти, вярващи в по-ранни дати, започваха да раздават имота си на бедните, било защото скоро той изобщо нямаше да им трябва, било като добра инвестиция в Бог, своеобразен рушвет преди Второто пришествие.
Религиозна ревност, фанатизъм, страх, надежда, яростни спорове, тиха молитва, мъчително преосмисляне, образцова безкористност, сляпо суеверие и трескаво търсене на драматично нови идеи — всичко това се разпространяваше епидемично, помитайки повърхността на мъничката планета Земя. На Ели й се струваше, че сред този могъщ фермент бавно избуява осъзнаването за родния свят като тънка нишка в огромната космическа тъкан. Междувременно Посланието продължаваше да се съпротивлява на всякакви опити да бъде разчетено.
По „очернителските“ канали, защитавани от Първата добавка към Конституцията на САЩ, тя, Виджи, дер Хеер и в по-малка степен Питър Валириън бяха обект на безмилостни и всевъзможни нападки, като се започне с обвинения в атеизъм, в комунизъм и се свърши с упрека, че крият Посланието за себе си. Според нея Виджи не беше кой знае колко заклет комунист, а Валириън изповядваше дълбока, кротка, но твърде сложна християнска вяра. Ако имаха късмет поне малко да се доближат до разчупването на печатите на Посланието, тя с най-голяма радост щеше да го връчи лично на този лицемерен хулител, телевизионният водещ. Дейвид Дръмлин, виж, го показваха като герой, като човека, пръв дешифрирал простите числа и Олимпийската програма. Ето, от такива учени се нуждаело обществото. Тя въздъхна и отново смени канала.