Когато се събудил, отчасти изпитал разочарование, че се връща към живота. Лежал на кушетка в скромно мебелирана стая. Над него се бил надвесил преподобният Били Джо Ранкин, не сегашният, а баща му, благочестив наместник проповедник от третата четвъртина на двадесети век. На Джос му се струвало, че вижда зад него дузина качулати фигури, пеещи „Кирие Елейсон“. Но не бил сигурен.
— Ще живея или ще умра? — прошепнал младият мъж.
— И двете, момчето ми — отвърнал му преподобният Ранкин.
Джос скоро бил обзет от острото чувство, че преоткрива съществуването на света. Но му било трудно да го изрази, а усещането му влизало в разрез с благодатния образ, който бил съзрял и с безкрайната радост, която това видение будело. Усещал как двете чувства се борели яростно в гърдите му. В различни обстоятелства, понякога по средата на фразата си, той усещал как едно от тези чувства взимало връх и заявявало за себе си било в реч, било в дело. След време се примирил със съществуването и на двете.
Той наистина бил умрял, обяснили му по-късно. Един доктор го обявил за мъртъв. Но те се молели за него, пеели химни и дори се опитали да го съживят с телесен масаж (главно в областта на Мавритания). Възвърнали го към живота. Той наистина, буквално възкръснал. Тъй като всичко това съответствало така добре на собственото му възприятие за преживяното, той приел, и то с радост, твърденията им. Въпреки че почти никога вече не говорел за това, бил убеден в дълбокия смисъл на събитието. Той не бил ударен смъртоносно от небесната мълния току-така. И не бил върнат обратно в живота без никаква причина.
Под настойничеството на пастора се заел сериозно да изучи Светото писание. Дълбоко го развълнувала идеята за Възкресението и доктрината за Спасението. Започнал да помага на преподобния Ранкин отначало с по-дребни неща. Постепенно взел да го замества в по-обременяващи и по-далечни обиколки и проповеди из паството — особено след като младият Били Джо Ранкин заминал за Одеса, щата Тексас, отзовавайки се на Божия призив. Скоро Джос усвоил стил на проповядване, който си бил негов личен, не толкова призивен, колкото обяснителен. На прост език и с подходящи метафори той обяснявал кръщението во Христе и отвъдния живот, връзката между християнското Откровение с митологията на класическа Гърция и Рим, идеята за Божата промисъл за света и съвместимостта между науката и религията, когато и двете се разбират правилно. Проповедите му не били конвенционални и звучали прекалено вселенски за мнозина вярващи. Но си спечелили неизмерима популярност.
— Ти си прероден, Джос — казал му старият Ранкин. — Затова би трябвало да смениш името си. Само дето Палмър Джос е толкова подходящо име за един проповедник, че би трябвало да си пълен глупак, ако не го запазиш.
Като лекарите и адвокатите, търговците на религия никога не критикуват стоката на други, отбелязал Джос. Но една нощ той посетил службата в новата Божия църква — Кръстоносец, — за да чуе младия Били Джо Ранкин, който проповядвал на множеството, току-що триумфално завърнал се от Одеса. Били Джо излагал доктрината за Възнаграждението, за Възмездението и за Възнесението. Но тази нощ била нощ целебна. Лечителното средство, съобщил той на конгрегацията, било най-святата реликва — по-свята от късче от Светия кръст, по-свята дори от бедрената кост на Света Тереза Авилска, която генералисимус Франко държал в кабинета си, за да предизвиква боязън сред благочестивите. Това, което Били Джо размахвал, представлявало утробната течност, която обграждала и предпазвала Нашия Бог. Течността била пазена грижливо в древен глинен съд, който някога, според свидетелствата, бил притежание на Света Ана. Най-малката капчица от нея можела да излекува човек от всяка болест, обещавал той, благодарение на особена проява на Божията милост. Тази най-свята от светите води била с нас тази нощ.
Джос се възмутил, не толкова от опитите на Ранкин да пробута толкова прозрачен фалшификат, колкото от готовността на всеки енориаш да повярва така лековерно в него. В предишния си живот той бил толкова често свидетел на опити да бъде подлъгана публиката. Но онова все пак било забавление. Това тук било по-различно. То било религия. За него религията била нещо прекалено съкровено, за да се замазва истината, камо ли да се пробутват фалшиви чудеса. И той се заел да порицава тази заблуда от амвона.
Ревността му се усилвала и той започнал да се опълчва срещу други, отклоняващи се от истинската вяра форми на християнски фундаментализъм, включително срещу разпалените херпетологисти, които подлагали на изпитание своята вяра, галейки змии в съгласие с библейската сентенция, че чистият духом не ще се бои от отровата змийска. В една своя широко цитирана проповед той парафразирал Волтер. Никога не бил предполагал, че ще срещне хора на расото толкова продажни, че да поддържат богохулниците, които твърдят, че първият свещеник бил първият мошеник, срещнал първия глупак. Подобни религии вредяли на истинската религия. И грациозно размахвал пръст към небесата.