Джос почти незабележимо се наведе напред.
— Като например…?
— Като например „Слънцето е звезда“. Или „Марс е ръждиво място, с пустини и вулкани, като Синай“. Или „Тяло, що се движи, ще се движи вечно“. Или… чакайте малко — тя нахвърли няколко числа в бележника си, — „Земята тежи милион по милион по милион по милион пъти повече от едно дете“. Или… разбирам, че и двамата малко ви смущава специалната теория на относителността, но това се доказва ежедневно и практически в ускорителите на частици и в космическите лъчи… какво ще кажете за една такава заповед: „Да не пътуваш по-бързо от светлината“. Някакво подобно твърдение, което те не биха могли да разберат преди три хиляди години.
— Други? — попита Джос.
— Е, могат да се измислят безкрайно количество подобни твърдения — най-малкото по едно за всеки физичен принцип. Да видим… „Топлината и светлината се крият в най-малката песъчинка“. Или дори „Земята е като две, а рудният камък — като три“. С което подсказвам, че силата на гравитация следва инверсивно квадратно правило, докато двуполюсната магнитна сила следва инверсивно кубично правило. Или в биологията — тя кимна към дер Хеер, който сякаш беше дал обет за мълчание, — какво ще кажете за „Две преплетени нишки са тайната на живота“?
— Виж, това е интересно — кимна Джос. — Имате предвид, разбира се, ДНК. Но нали знаете лекарския знак, символа на медицината? Военните лекари го носят на пагоните си. Нарича се кадуцей. Представлява съвършена двойна спирала. От древни времена е бил символ на запазването на живота. Не намеквате ли точно за такава връзка?
— Е, аз мислех, че е спирала, не двойна спирала. Но ако има достатъчно много символи и достатъчно пророчества, достатъчно митове и фолклор, то някои от тях биха могли да съвпаднат с някое от съвременните научни схващания по чиста случайност. Макар че не съм сигурна. Може и да сте прав. Възможно е кадуцеят наистина да е послание от Бога. Разбира се, той не е християнски символ, нито символ на която и да е от съвременните основни религии. Не допускам, че ще твърдите, че боговете са говорили само на древните гърци. Това, което искам да кажа, е, че ако Господ е желаел да ни изпрати послание и ако древните писания са били най-подходящото средство, което е успял да измисли, то той е могъл да си свърши по-добре работата. А и едва ли му се е налагало да се ограничава само с посланията. Защо, например, не съществува някакво чудовищно разпятие, което да кръжи в орбита около Земята? Защо лунната повърхност не е покрита с Десетте божи заповеди? Защо Бог трябва да е толкова ясен в Библията и толкова скрит в реалния свят?
Джос явно имаше готовност да й отвърне с няколко изречения, тъй като на лицето му неочаквано се изписа израз на истинско удоволствие, но словесният поток на Ели бе набрал инерция и може би той реши, че ще е неучтиво да я прекъсва.
— Освен това, защо според вас Бог ни е изоставил? Та нали вие вярвате, че той си е приказвал с патриарси и пророци едва ли не всеки втори вторник? Той е всеможещ, твърдите вие, и всезнаещ. Значи няма да му коства кой знае какво усилие да ни напомня пряко и недвусмислено за своите желания поне по няколко пъти на едно поколение. И какво излиза, приятели? Защо не го виждаме с кристална яснота?
— Виждаме го. — В тази фраза Ранкин вложи мощно чувство. — Той е навсякъде около нас. Отвръща на нашите молитви. Десетки милиони хора в тази страна са се преродили и са свидетели на преславната благодат Господня. Библията днес ни говори толкова ясно, колкото по времето на Мойсей и Иисус.
— О, я оставете. Разбирате добре какво имам предвид. Къде са горящите храсти, огнените стълбове, мощния глас, който казва: „Аз съм този, който съм“, кънтящ към нас от небесата? Защо Господ трябва да се изявява под толкова скрити и съмнителни форми, след като може да демонстрира присъствието си по неоспорим начин?
— Но нали вие твърдите, че сте открили глас от небесата?
Джос подхвърли този коментар небрежно, докато Ели си поемаше дъх. Очите му се задържаха на нейните. Ранкин бързо се вкопчи в тази мисъл.
— Абсолютно. Тъкмо това се канех да кажа. Авраам и Мойсей не са разполагали с радиотелескопи. Не са могли да Го чуят, ако Всемогъщият им бе проговорил на УКВ. Може би днес Бог ни говори по нов начин и ни позволява да го разберем по друг начин. А може и да не е Бог…
— Да, Сатаната. Чух и такива приказки. Звучи ми налудничаво. Но да оставим за малко тази тема настрана, ако нямате нищо против. Вие мислите, че може би Посланието е гласът на Бога, на вашия Бог. Къде във вашата религия Бог отговаря на някоя молитва, като я повтаря?