— Изненадаха ме едно-две неща, които казахте тази сутрин. Вие се нарекохте християнка? Мога ли да попитам, в какъв смисъл сте християнка?
— Знаете ли, това не фигурираше в служебната ми характеристика, когато приех директорския пост на проекта „Аргус“. — Тя го изрече на един дъх. — Смятам се за християнка в смисъл, че намирам Иисус Христос за възхитителна историческа фигура. Мисля, че Словото му на планината е едно от най-великите морални съждения и една от най-добрите речи в историята на човечеството. Мисля дори, че „обичай врага си“ може да се окаже дългосрочното решение на проблема с ядрената война. Жалко, че не е жив днес. Това би облагодетелствало всеки един на тази планета. Но мисля, че Иисус е бил просто човек. Човек велик, човек смел, човек с дълбоко прозрение в непопулярните истини. Но не смятам, че е бил Бог или син на Бог, или праплеменник на Бог.
— Вие просто не искате да вярвате в Бог — Джос го произнесе като неоспорима констатация. — Предполагате, че можете да бъдете християнка, без да вярвате в Бог. Позволете да ви попитам направо: вярвате ли в Бог?
— Въпросът е структуриран странно. Ако кажа не, означава ли това, че съм убедена, че Бог не съществува, или означава, че не съм убедена, че той наистина съществува? Двете твърдения са много различни.
— Да видим доколко са различни, доктор Ароуей. Мога ли да ви наричам „доктор“? Вие вярвате в „Бръснача на Окам“, нали така? Ако имате две еднакво добри обяснения за един факт, избирате по-простото. Цялата история на науката потвърждава този принцип, твърдите вие. Значи, ако имате сериозни съмнения относно това, дали наистина има Бог — достатъчно съмнения, за да не ви позволят да се посветите на вярата, — то тогава вие трябва да сте в състояние да си представите един свят без Бог: свят, който възниква без Бог, свят, който съществува в своето ежедневие без Бог, свят, в който хората умират без Бог. Няма наказание. Няма награда. Всички светци и пророци, всички вярващи, които са живели досега — е, трябва да сте убедена, че са били глупави. Заблудили са се, сигурно ще кажете. Това би било един свят, в който ние сме тук, на Земята, без никаква основателна причина — тоест, без никакво предназначение. Всичко е само сложни сблъсъци на атоми — нали така? Включително и атомите в човешките същества.
— Според мен това би било един омразен и нечовешки свят. Аз лично не бих искал да живея в него. Но ако вие можете да си представите такъв свят, защо тогава се колебаете? Защо заемате някаква средна позиция? Ако вече вярвате в това, защо просто не кажете: „Бог няма“? Вие не сте вярна на „Бръснача на Окам“. Мисля, че просто шикалкавите. Как е възможно един задълбочен, съзнателен учен да бъде агностик, ако изобщо е с състояние да си представи свят без Бог? Не е ли направо наложително да сте атеист?
— Помислих, че ще ме убеждавате, че Бог е по-простата хипотеза — каза Ели. — Но тази ваша позиция е много по-силна. Ако беше само въпрос на научна дискусия, щях да се съглася с вас, преподобни Джос. По същество науката се грижи да изследва и поправя хипотези. Ако природните закони обясняват всички налични факти без свръхестествена намеса, или поне толкова добре, колкото хипотезата за Бог, то тогава временно бих се нарекла атеист. Но ако се открие едно-едничко свидетелство, което не се „вмества“, тогава изоставям атеизма. Ние сме напълно в състояние да засечем известни пукнатини в законите на природата. Но аз не се наричам атеист, защото това не е предимно научен проблем. Това е религиозен проблем и политически проблем. Колебливата природа на научната хипотеза не се простира в тези области. Вие не говорите за Бог като за хипотеза. Вие смятате, че сте се добрали до истината, затова ви изтъквам, че може би грешите в едно-друго. Но ако ме питате, ще ви отговоря с удоволствие: не мога да съм сигурна дали съм права.
— Винаги съм смятал, че агностикът е атеист, комуто липсва куража на убеждението.
— Може също така да се каже, че агностикът е дълбоко религиозна личност, който макар и грубо, осъзнава човешкото свойство да се греши. Като казвам, че съм агностик, имам предвид само това, че свидетелството го няма. Няма убедително доказателство, че Бог съществува — поне вашият вид бог — и в същото време няма убедително доказателство, че той не съществува. След като повечето от половината хора на Земята не са евреи, християни и мюсюлмани, бих казала, че не съществуват никакви убедителни аргументи в полза на вашия тип бог. Иначе всички на Земята щяха да са покръстени. Отново казвам, ако вашият Бог искаше да ни убеди, щеше да си свърши по-добре работата.