Ели потърси с очи Луначарски и най-после го забеляза при китайската делегация. Тъкмо се здрависваше с Ю Ренкьонг, директора на Пекинската радиообсерватория. Спомни си, че двамата мъже бяха приятели и колеги в годините на съветско-китайското сътрудничество. Но враждебните отношения между двете страни бяха прекратили всякакви контакти между тях и китайските ограничения за задгранични пътувания от страна на старшите им учени все още бяха почти толкова сурови, колкото и съветските забрани. Тя си даде сметка, че бе свидетел може би на първата среща между двамата от двадесет и пет години насам.
— Коя беше китайската персона, с която Виджи се ръкува?
От страна на Киц това изглежда беше някакъв опит да демонстрира сърдечност. В последните няколко дни той правеше подобни жестове — едно развитие в поведението му, което Ели не смяташе за особено обещаващо.
— Ю, директорът на Пекинската обсерватория.
— Мислех, че тия се мразят един друг до мозъка на костите си.
— Майкъл — каза тя, — светът е и по-добър, и по-лош, отколкото си представяш.
— Сигурно можеш да ме надвиеш на „по-добър“ — отвърна той. — Но не можеш и свещ да ми държиш за „по-лош“.
След приветствието на президента на Франция (който не предизвика особена изненада с това, че пожела да остане и изслуша встъпителните доклади), последва дискусия по процедурата и дневния ред от страна на дер Хеер и Абухимов, в качеството им на съпредседатели на конференцията. Веднага след това Ели и Виджи резюмираха заедно наличните данни. И двамата предпочетоха стандартната вече форма на представяне — без технически подробности, заради участниците от политическите и военни кръгове — за това как действат радиотелескопите, за разположението на близките звезди по небесния свод и за историята на палимпсеста на Посланието. Съвместната им презентация завърши с показване на наскоро получения диаграмен материал на мониторите пред всяка делегация. Ели внимателно обясни как поляризираната модулация е превърната в последователност от нули и единици, как нулите и единиците се съчетават помежду си, за да образуват картина и как в повечето случаи те нямат и най-бегла представа какво точно показва тази картина.
Точките на данните започнаха да се групират по компютърните екрани. Ели виждаше лицата на зрителите, осветени в бяло, кехлибарено и зелено от мониторите в междувременно затъмнената зала. Диаграмите показваха заплетени и разклоняващи се мрежи; неравни, почти неприлични подобия на биологични форми; един съвършено оформен правилен додекаедър. Дълга поредица от страници се прегрупира в сложна и подробно очертана триизмерна конструкция, която бавно се въртеше. Всеки загадъчен обект се придружаваше от неразгадаем текстов пасаж.
Виджи подчерта несигурността на предположенията още по-силно от нея. Въпреки това, по негово мнение, беше несъмнено, че Посланието представлява наръчник за построяването на машина. Той пропусна да спомене, че идеята, че Посланието е чертеж на машина, принадлежи на него и на Архангелски и Ели използва първата възможност да изправи този пропуск.
Тя бе говорила по този предмет достатъчно много пъти в последните няколко месеца, за да разбере, че както учената, така и обикновената публика често изпитваха възхита от подробностите по разбулването на Посланието и се измъчваха от с нищо недоказаната надежда за наличие на буквар. Но се оказа неподготвена за реакцията на тази — човек би очаквал — уравновесена публика. Когато свършиха, последва сдържан тътен от аплодисменти. Съветската и източноевропейските делегации ръкопляскаха в унисон, с честота от около три пляскания на сърдечен пулс. Американците и мнозина други ръкопляскаха самостоятелно и тяхното несинхронизирано ръкопляскане се надигаше като море от бял шум над множеството. Макар да я обгърна непозната досега радост, Ели не можа да се възпре от мислите за различията в националните характери — американците с техния индивидуализъм и руснаците с колективното им чувство. Също така, спомни си тя, американците, когато се окажат обкръжени от тълпа, се мъчат да увеличат дистанцията си от съседите, докато руснаците гледат да се прилепят колкото може повече един към друг. И двата начина на аплодиране, сред които американският доминираше, я радваха. Само за миг си позволи да си спомни за своя втори баща. И за своя баща.