След обяд бяха направени и други презентации за събирането на данните и тяхната интерпретация. Дейвид Дръмлин предложи изключително качествен статистически анализ, който наскоро бе извършил, на всички предишни страници от Посланието, към които препращаха диаграмите на новите страници. Той доказваше, че Посланието съдържа не само чертеж за построяването на машина, но също така и описания на детайлите и средства за производството на компоненти и под-компоненти. В някои случаи, смяташе ученият, имаше описания на нови индустрии, непознати досега на Земята. Ели, със зяпнала уста, поклати пръста си към Дръмлин и тихо попита Валириън дали е знаел нещо за това. Със стиснати устни, Валириън сви рамене и красноречиво вдигна дланите си нагоре. Тя огледа другите делегати, за да долови някакъв признак на емоции, но забеляза главно знаци на отегчение; дълбочината на техническата материя и необходимостта, рано или късно, да се вземат политически решения, вече предизвикваха напрежение. След сесията Ели направи комплимент на Дръмлин за интерпретацията, като го попита защо не е чула за това досега. Той й отвърна, преди да я подмине:
— О, не смятах за толкова важно да ти досаждам. Просто една дреболийка, с която се занимах, докато ти се консултираше с разни религиозни фанатици.
Ако Дръмлин беше останал неин научен ръководител, тя все още щеше да гони докторската си степен. Той никога не я бе приемал. Никога между тях нямаше да има спокойни колегиални отношения. Ели въздъхна и се зачуди дали Кен е знаел за новия труд на Дръмлин. Но в качеството си на съпредседател, дер Хеер седеше със съветския си партньор на издигнат подиум срещу подковообразните редици на участниците в конференцията. Беше, както и в последните няколко седмици, почти недосегаем. Дръмлин не бе задължен да споделя новите си открития с нея, разбира се; знаеше, че и той, и тя напоследък бяха твърде заети. Но в разговорите си с него защо винаги Ели проявяваше отстъпчивост — и беше склонна да спори само в крайни случаи? Част от нея й подсказваше, че удостояването й с докторска титла и възможността да следва научните си интереси все още бяха бъдеща възможност, стискана здраво от ръцете на Дръмлин.
На заранта на втория ден думата беше дадена на съветски делегат. Не го познаваше. „Стефан Алексеевич Баруда“ — гласеше витаграфията на компютърния й екран. „Директор на Института за мирни изследвания, Съветска академия на науките, Москва; член на Централния комитет на КПСС.“
— Сега започваме твърдата игра — чу тя Майкъл Киц да шепне на Елмо Хоникът от Държавния департамент.
Баруда беше елегантен мъж, облечен в скроен по последна мода западняшки делови костюм, може би италианска изработка. Английският му бе превъзходен и почти без акцент. Беше родом от една от балтийските републики, твърде млад, за да оглавява толкова важна организация — създадена, за да проучва дългосрочните последствия от политиката на премахване на стратегическите ядрени въоръжения — и представляваше жив пример на „новата вълна“ в съветското ръководство.
— Да бъдем откровени — говореше Баруда. — Изпраща ни се Послание от далечните предели на пространството. По-голямата част от информацията е събрана от Съветския съюз и Съединените щати. Съществени части също така са добити от други държави. Всички тези държави са представени на настоящата конференция. Всяка отделна нация — например, Съветският съюз — можеше да изчака, докато Посланието се повтори няколко пъти, както всички ние се надяваме, и да попълни по такъв начин много липсващи късове. Но това би отнело години, вероятно десетилетия, а ние сме малко нетърпеливи. Ето защо споделихме данните си.
Всяка отделна държава — Съветският съюз, например — би могла да изведе в орбита около Земята големи радиотелескопи с чувствителни приемници, работещи на честотите на Посланието. Американците също могат да го направят. Вероятно и Япония, Франция или Европейската космическа агенция. Тогава всяка една страна би могла да разполага самостоятелно с всички данни, тъй като в космоса радиотелескопите имат възможност да се насочват към Вега през цялото време. Но това може да се възприеме като враждебен акт. Не е тайна, че Съединените щати или Съветският съюз могат да свалят подобни спътници. Така че, може би и по тази причина, всички ние предпочетохме да обменяме данните.