По-добре е да си сътрудничим. Нашите учени желаят да споделят не само данните, които са събрали, но също така своите разсъждения, своите предположения, своите… мечти. Всички вие, учените, си приличате в това отношение. Аз не съм учен. Моята специалност е управлението. Ето защо аз знам, че държавите също си приличат. Всяка държава е предпазлива. Всяка страна е подозрителна. Никой от нас не е склонен да даде предимство на своя потенциален противник, ако може да избегне това. Поради което съществуват две опции — може би повече, но поне две. Едната, която ни съветва да обменяме всички данни, и другата, която ни съветва всяка страна да търси предимство пред останалите. Казват: „Не можете да сте сигурни, че другата страна не търси предимство“. Така е в повечето държави.
Учените спечелиха този спор. Така, например, повечето данни — въпреки че, дължа да подчертая, не всички, — придобити от Съединените щати и от Съветския съюз, бяха разменени. Повечето данни от всички останали държави бяха обменени в световен мащаб. Щастливи сме, че предпочетохме това решение.
Ели прошепна на Киц:
— Това не ми прилича на „твърда игра“.
— Стой и слушай — отвърна й той шепнешком.
— Но съществуват други видове опасност. Ние бихме искали да ги изложим пред Консорциума за обсъждане.
Тонът на Баруда й припомни за обяда с Виджи предния ден. Каква ли муха бръмчеше в главите на руснаците?
— Ние изслушахме академик Луначарски, д-р Ароуей и други учени, че получаваме указания за построяването на сложна машина. Нека да предположим, както изглежда всички очакват, че Посланието стигне до своя край. То започва да се повтаря отначало и ние получаваме въведението или — английската дума е „праймър“, нали? — буквар, който ни позволява да разчетем Посланието. Да предположим, че продължим да си сътрудничим изцяло. Всички ние. Обменяме си всички данни и всички фантазии. Всички мечти.
Значи, съществата от Вега не ни изпращат всички тези инструкции просто за удоволствие. Те искат ние да построим машина. Вероятно ще ни кажат какво е предназначението на тази машина. Може и да не ни кажат. Но дори и да го направят, можем ли да им вярваме? Ето, аз излагам пред вас собствената си фантазия, собствения си сън. Той не е приятен. Ами ако тази машина се окаже Троянски кон? Ние построяваме машината на висока цена, включваме я и изведнъж тук се изсипва нашественическа армия. Или ако се окаже, че е адска машина? Построяваме я, включваме я и Земята гръмва. Може би това е техният начин да потискат цивилизации, които току-що се раждат в космоса. Не би им струвало скъпо: просто изпращат телеграма и новородената цивилизация покорно се самоунищожава.
Това, което искам да попитам, е само предположение, тема за разговор. Предлагам я на вашето внимание. Бих искал думите ми да прозвучат конструктивно. В това отношение ние всички споделяме една планета, всички имаме един и същи интерес. Несъмнено ще се изразя съвсем грубо: няма ли да бъде по-добре да изгорим данните и да унищожим радиотелескопите?
В залата настъпи вълнение. Много делегации поискаха веднага да вземат думата. На свой ред съпредседателите на конференцията изглежда бяха загрижени най-вече да напомнят на делегатите, че сесиите не трябва да се стенографират или записват на видео. Не трябва да се дават никакви интервюта на пресата. Ще има само ежедневни пресизявления, съгласувани между съпредседателите и ръководителите на делегациите. Дори съдържанието на днешната дискусия трябва да остане между стените на конферентната зала.
Неколцина делегати поискаха веднага разяснения от Председателството.
— Ако Баруда е прав за Троянския кон или за адската машина — извика един холандски делегат, — не сме ли длъжни да информираме обществото?
Но правото му на изказване не бе признато и не включиха микрофона му. Преминаха на други, по-спешни въпроси за обсъждане.
Ели бързо бе реагирала чрез компютърния терминал пред себе си, за да си запази ред в дългата опашка от желаещи да вземат отношение. Разбра, че изказването й е предвидено второ, след Сухавати и преди китайските делегати.
Тя смътно познаваше Деви Сухавати. Елегантна жена, около четиридесет и петгодишна, със западна коафюра, обувки с високи токове и скъпо копринено сари. Първоначално специализирала физика, тя се бе превърнала в един от водещите индийски експерти в областта на молекулярната биология и сега делеше времето си между Кингс Колидж, Кеймбридж и институт „Тата“, Бомбай. Беше една от шепата индийски учени, членове на Кралското дружество в Лондон и се говореше, че има силни политически позиции. За последен път се бяха срещнали преди няколко години на един международен симпозиум в Токио, преди получаването на Посланието да премахне задължителните въпросителни в заглавията на някои от нейните научни доклади. Ели изпитваше към нея симпатия — която беше взаимна, — дължаща се само отчасти на факта, че двете бяха между малкото жени, участващи в научни срещи, посветени на извънземния живот.