— Ако се страхуваме — говореше той, — няма да постигнем нищо. Това само малко ще ги забави. Но запомнете: те знаят, че сме тук. Нашата телевизия се получава на тяхната планета. Всеки ден ние им напомняме за себе си. Гледали ли сте нашите телевизионни програми? Те няма да ни забравят. Ако не предприемем нищо и ако нашето съществуване предизвиква у тях тревога, те ще дойдат, с или без машината. Не можем да се скрием от тях. Ако си бяхме мълчали, нямаше да се изправим пред този проблем. Ако използвахме само кабелна телевизия и никакви големи военни радари, те може би нямаше да разберат за нас. Но сега е твърде късно. Не можем да се върнем назад. Посоката на пътя ни е предопределена.
Ако сериозно ни е страх, че тази машина може да унищожи Земята, да не я строим на Земята. Да я построим някъде на друго място. Тогава, ако тя наистина се окаже адска машина и взриви един свят… това няма да бъде нашият свят. Но ще ни струва много скъпо. Вероятно прекалено скъпо. Или ако не сме чак толкова уплашени, да я построим в някоя изолирана пустиня. Можете да си позволите много голяма експлозия в пустинята Такопи или в провинция Шънжън, без никой при това да пострада. Ако пък изобщо не се страхуваме, можем да я построим във Вашингтон. Или в Москва. Или в Пекин. Или в този красив град.
В древен Китай Вега, заедно с две близки звезди са били наричани Чи Неу, което означава „младата жена с чекръка“. Това е един благоприятен символ, машина, която ще направи нови дрехи за хората на Земята.
Ние получихме покана. Много необичайна покана. Може би покана за пиршество. Земята никога досега не е била канена на пиршество. Би било неучтиво да откажем.
Глава 12
Единица-Делта Изомер
Взирането към звездите винаги ме кара да мечтая, така, както си мечтая, когато гледам черните точки на картата, означаващи градове и села. Защо, питам се, блестящите точки по небето не са толкова достъпни, колкото черните точки върху картата на Франция?
Беше разкошен есенен следобед, толкова необичайно топъл, че Деви Сухавати бе оставила палтото си. Двете с Ели вървяха по претъпканата с пешеходци Шан-з-Елизе към Плас дьо ла Конкорд. Етническото разнообразие, царящо тук, можеше да се сравни с Лондон, Манхатън и още шепа големи градове на планетата. Две вървящи заедно жени, едната в пола и пуловер, другата в сари, не правеха никакво впечатление.
Пред един магазин за цигари се беше извила дълга, подредена многоезична опашка от хора, привлечени от първата легална продажба на цигари от пречистен канабис, американско производство. Според френските закони, не можеше да се продават или консумират от лица под осемнайсетгодишна възраст. Повечето хора на опашката бяха на средна възраст или по-стари. Някои изглежда бяха натурализирани алжирци или мароканци. Особено силни видове канабис за експорт се отглеждаха в Калифорния и Орегон. Тук рекламираха нов и предпочитан сорт, допълнително обработен с ултравиолетово облъчване, което превръщаше част от инертните канабиноиди в изомер. Наричаха го „Целунат от слънцето“. Пакетът, изрисуван върху плакат с височина метър и половина, носеше лозунг на френски: „Това ще ви се приспадне от сметката за Рая“.
Витрините по булеварда представляваха взрив от цветове. Двете жени си купиха кестени от уличен продавач и се наслаждаваха на вкуса и мекотата им. Неизвестно защо, всеки път, когато Ели забележеше рекламния знак на BNP, „Банк Насионал дьо Пари“, тя го четеше като руската дума за бира, със средната буква обърната отляво надясно. БИРА. Знаците — поиздраскани и загубили обичайния си, вдъхващ респект вид — изглежда я караха да се сеща за РУСКА БИРА. Тази неуместна асоциация я забавляваше и й беше трудно да накара част от мозъка си да съобрази, че буквите бяха на латиница, а не на кирилица. По-нататък те се зазяпаха в Обелиска — древен военен паметник, откраднат на голяма цена, за да бъде превърнат в модерен военен паметник. Решиха да продължат.
Дер Хеер беше отменил любовната им среща, или поне за каквато се предвиждаше. Обади й се тази сутрин, с извинителен тон, но без да се престарава. Пленарната сесия поставила на дневен ред прекалено много политически проблеми. Държавният секретар щял да долети утре, отменяйки визитата си в Куба. Дер Хеер бил претрупан със задачи и се надявал, че Ели ще го разбере. Тя го разбра. Мразеше се, че е спала с него. За да не остане сама следобеда, бе позвънила на Деви Сухавати.