— Троянският кон на Баруда… може би идеята не е чак толкова глупава. Но не виждам да имаме някакъв избор, както каза Ши. Те могат да дойдат тук само след някакви си двайсет и няколко години, ако поискат.
Стигнаха до монументална арка в романски стил, увенчана с героична, всъщност апотеозна статуя на Наполеон в ролята му на колесничар. Погледнато отдалече, от извънземна перспектива, колко ли жалко и надуто изглеждаше това? Седнаха да отдъхнат на една пейка. Дългите им сенки падаха върху цветната алея, засадена с цветовете на Френската република.
Ели жадуваше да сподели личните си емоционални преживявания, но това можеше да придобие политически привкус. В най-добрия случай щеше да бъде проява на недискретност. Не познаваше Сухавати достатъчно добре. Вместо това окуражи спътницата си да сподели своя личен живот. Сухавати с готовност прие.
Беше родена в брамински, но не богат род, с матриархални традиции, в южния щат Тамил Наду. Матриархалните родове все още бяха нещо обичайно в южна Индия. Записала се да следва в Индуския университет в Бенарес. В медицинското училище в Англия срещнала и се влюбила дълбоко в Суриндар Гош, неин колега-студент. Но Суриндар бил „хариджан“, недокосваем, от толкова презряна каста, че ортодоксалните брамини смятали, че само ако ги погледнеш, ще се омърсиш. Прадедите на Суриндар били принудени да живеят само нощем, като прилепи и бухали. Семейството й я заплашило, че ще се откаже от нея, ако се оженят. Баща й заявил, че не може да му бъде дъщеря, ако дори си помисли за подобен брак. Ако се омъжела за Гош, той щял да я оплаква като мъртва. Тя все едно се омъжила. „Толкова се обичахме — каза, — че просто нямахме избор.“ Само след година той починал от септицемия, заразявайки се по време на аутопсия, при която не взел достатъчно предпазни мерки.
Вместо да я върне към семейството, смъртта на Суриндар причинила обратното и след като получила медицинската си диплома, Деви решила да остане в Англия. Тя открила в себе си естествено влечение към микробиологията и преценила, че чрез нея без усилия ще продължи знанията си в медицината. Скоро разбрала, че притежава истински талант в тази педантична дисциплина. Знанието за възпроизводството на нуклеидната киселина я насочило към работа в областта за произхода на живота, а това от своя страна я подтикнало да разсъждава за живота на други планети.
— Научната ми кариера може да се възприеме като последователност от свободни асоциации. Едното просто ме отвеждаше към другото.
Доскоро тя бе работила върху изучаването на органичната материя на Марс, регистрирана в някои райони на планетата от същите всъдеходи, чиито зашеметяващи снимки току-що им бяха рекламирали. Деви не се омъжила повторно, макар да си давала сметка, че не един мъж настойчиво я преследвал. Напоследък се срещала с някакъв учен в Бомбай, когото тя охарактеризира като „роб на кибернетиката“.
Двете се поразходиха още малко и стигнаха до „Двора на Наполеон“, вътрешния двор на Лувъра. В центъра му се издигаше наскоро построения и предизвикал много противоречиви отзиви пирамидален вход, а по високите ниши около двора бяха изложени скулптурни бюстове на герои на френската цивилизация. Под всяка статуя на почетен мъж — почти липсваха почетни жени — беше гравирано името му. Тук и там буквите бяха ерозирали — в повечето случаи от времето, понякога издраскани от обиден им за нещо минувач. При една, две от статуите беше трудно да се прецени коя е историческата личност. На статуята, която явно бе предизвикала най-много общественото негодувание, стояха само буквите LTA.
Макар слънцето вече да залязваше, а Лувърът да беше отворен до среднощ, те не влязоха, а предпочетоха да походят по брега на Сена, обратно на течението, по Ке д’Орсе. Собствениците на книжните павилиончета спускаха кепенците и приключваха търговията за днес. Те повървяха още малко, ръка за ръка, според европейския маниер.
Семейна двойка французи се разхождаше на няколко крачки пред тях. Всеки от двамата родители държеше по една ръка на дъщеричката, около четиригодишна, която от време на време подскачаше във въздуха. Увисвайки за миг при нулево g, детенцето изпитваше, съвсем явно, нещо близко до екстаз. Родителите му обсъждаха Световния консорциум за Посланието, което едва ли беше съвпадение, тъй като вестниците бяха пълни с тази тема. Мъжът беше за построяването на Машината; тя можела да създаде нови технологии и да увеличи работната заетост във Франция. Жената бе по-предпазлива, но по причини, които й беше трудно да формулира. Дъщеричката, чиито панделки хвърчаха във въздуха, изобщо не се интересуваше как трябва да се постъпи с един чертеж, дошъл от звездите.