По характер, прецени тя, Киц беше хладнокръвен. И съвсем не бе глупав. Когато се държеше хладно и сдържано, хората обикновено не го харесваха. Ето защо си беше изработил лустро на светска фамилиарност. Според Ели то беше с дебелина една молекула.
— Значи, позволете ми да задам на вас един въпрос — продължи той. — Забелязахте ли намека на Баруда, че някои от данните се крият. Има ли липсващи данни?
— Само от най-ранните — отговори тя. — Само от първите няколко седмици, предполагам. Имаше няколко дупки в китайските данни, малко след това. Все още съществува нищожно количество данни, което не е обменено, от всички страни. Но не съм забелязала някакви податки за сериозно укриване на данни. Все едно, ние ще засечем и съберем всичко липсващо, щом Посланието започне да се повтаря.
— Ако започне да се повтаря — изръмжа Дръмлин.
Дер Хеер насочи дискусията към плана за действие при непредвидени обстоятелства: какво да се прави в случай, че букварът бъде получен; кои американски, германски и японски видове промишленост да бъдат предупредени предварително за възможни по-големи ускорени проекти; как да се определят ключовите фигури сред учените за изграждането на Машината, ако се вземе решение да се започне; и, накратко, как да се внуши ентусиазъм за проекта пред Конгреса и американското общество. Дер Хеер побърза да добави, че това са само предварителни планове, че не е взето никакво окончателно решение и че несъмнено съветската загриженост за Троянски кон е, поне донякъде, основателна.
Киц попита за съставянето на „екипажа“:
— Те искат от нас да поставим хора в пет пилотски кресла. Кои хора? Как ще го решим? Вероятно това трябва да бъде международен екипаж. Колко американци? Колко руснаци? Някой друг? Не знаем какво ще се случи с тези петима души, когато седнат в тези столове, но трябва да разполагаме с най-подходящите личности за тази работа.
Ели не се хвана на въдицата и той продължи:
— Сега идва най-важният въпрос, кой за какво ще плаща, кой какво ще строи, кой отговаря за цялостното интегриране. Мисля, че по този въпрос можем да направим голям пазарлък срещу сериозно американско представителство в екипажа.
— Но ние все пак искаме да изпратим възможно най-добрите хора — вметна дер Хеер и уместността на забележката бе повече от очевидна.
— Разбира се — отвърна Киц. — Но какво да разбираме под „най-добрите“? Учени ли? Или хора с военна подготовка? С физическа сила и издръжливост? С патриотизъм? (Това, между другото, не е мръсна дума.) А освен това — той вдигна поглед от кроасана си, който се канеше да намаже с масло, и погледна Ели в очите, — стои и въпросът за пола. Тоест, за половете. Само мъже ли ще изпратим? Ако са мъже и жени, от единия пол ще трябва да има повече, отколкото от другия. Местата са пет, нечетен брой. Ще успеят ли да се сработят всички членове на екипажа? Ако започнем работа по този проект, предстоят ни ужасно трудни преговори.
— Всичко това изобщо не ми звучи смислено — заяви Ели. — Не говорим за някоя дипломатическа служба, която купувате срещу дарение за предизборната кампания. Това е сериозна работа. Какво, да не искате да пуснете там някой мускулест имбецил, някое двайсет и нещо годишно хлапе, което си няма никакво понятие за света — знае само как да пробяга бързо стометровата полоса или как да изпълнява заповеди? Или някоя политическа кранта? Това пътуване не може да има нищо общо с това.
— Разбира се, че си права — отвърна усмихнато Киц. — Мисля, че ще намерим хора, които ще задоволят всичките ни критерии.
Дер Хеер, чиито торбички под очите го правеха да изглежда почти измършавял, закри заседанието. Успя насаме дори да се усмихне на Ели — само с устни, без да открие зъби. Лимузините на посолството очакваха да ги върнат в Елисейския дворец.
— Ще ти кажа защо е по-добре да се изпратят руснаци — говореше й Виджи. — Когато вие, американците, сте усвоявали своята страна — пионери, трапери, ловци на индианци и всичко останало, — не сте срещали съпротива, поне от страна на някой, който да ви е бил равностоен технологично. Просто сте нахлували през континента си от Атлантика до Пацифика. В края на краищата, вие сте очаквали, че всичко ще бъде лесно. Нашето положение е различно. Ние сме били покорени от монголците. Тяхната конна технология е била много по-развита от нашата. Когато сме извършвали експанзия на изток, сме били много предпазливи. Никога, когато сме прекосявали дивите степи, не сме очаквали, че ще ни е лесно. Ние сме много по-добре приспособени към враждебни сили, отколкото вие. Освен това американците са свикнали да бъдат водещи в технологично отношение. Ние винаги сме се домогвали до технологично равенство. Значи, всеки на Земята е руснак — нали ме разбираш, говоря за нашето историческо положение. В тази мисия трябва да има повече руснаци, отколкото американци.