Тя се зарови в изследванията, натрупали се по време на отсъствието й. Все още нямаше никакъв напредък в дешифрирането на Посланието, въпреки че статистическият анализ бе изпълнил куп хартия с височина един метър. Това беше твърде обезкуражаващо.
Искаше й се в „Аргус“ да има някоя особено близка приятелка, с която да сподели болката и яда си от поведението на Кен. Но такава нямаше, а Ели не беше склонна да използва телефона за подобна цел. Наистина прекара един уикенд с колежката си Беки Еленбоген в Остин, но Беки, чиито обичайни коментари за мъже обикновено бяха сурови и пълни с жлъч, този път се отнесе с учудващо умерен критицизъм.
— Той е научният съветник на президента, а това е най-удивителното откритие в историята на човечеството. Не бъди толкова груба към него — настоя Беки. — Ще се обади.
Беки беше една от онези, които намираха Кен за „чаровен“ (беше се запознала веднъж с него по време на откриването на Националната неутринна обсерватория) и освен това изглежда бе склонна да се примирява с чуждата власт. Ако дер Хеер се бе отнесъл с Ели по този унизителен начин, докато беше само някакъв си забутан професор по микробиология, Беки сигурно щеше да го маринова и опече на шиш.
След като се върна от Париж, дер Хеер се осмели да приложи обичайната тактика, извинявайки се с огромната си заетост. Бил претоварен, каза й той, затрупан с толкова много отговорности, в това число трудни и непознати дотогава политически проблеми. Положението му на ръководител на американската делегация и на съпредседател на пленарните заседания можело да се сметне за не особено ефективно, ако връзката му с Ели станела публично достояние. Киц бил безмилостен. Кен прекарал толкова нощи само с по някой и друг час сън. Ели прецени, че обясненията му са прекалено многословни. Но реши все пак да не прекъсва връзката си.
Когато се случи, първият човек, който го забеляза, този път в самия край на нощната смяна, отново беше Уили. Впоследствие Уили беше склонен да припише откритието по-скоро на новите чипове „Хадън“ за контекстно разпознаване, отколкото на свръхпроводящия компютър и на програмите на Националната агенция за сигурност. Така или иначе, Вега се намираше ниско на небосклона, час преди настъпването на зората, когато компютърът включи алармената система. Обезпокоен, Уили остави четивото си — новия учебник по Бърза трансхормационна спектроскопия на Фурие — и забеляза следния текст, изписан на екрана:
ПОВТ. ТЕКСТ СТР. 41617–41619: НЕСЪВП. БИТ 0/2271. КОРЕЛАЦИОНЕН КОЕФИЦИЕНТ 0,99+
Докато наблюдаваше, 41619 стана 41620 и след това 41621. Цифрите след тирето нарастваха бързо. И броят на страниците, и корелационният коефициент, измерващ степента на вероятност корелацията да не е случайна, растяха пред смаяния му поглед. Извъртяха се още две страници, преди да вдигне слушалката и да се обади на Ели по пряката линия в апартамента й.
Беше заспала дълбоко и в първия миг се почувства зашеметена. Но бързо включи нощната лампа и даде указания да съберат старшия персонал на „Аргус“. Каза им, че сама ще намери дер Хеер, който се намирал някъде из комплекса. Не беше трудно. Разтърси го за рамото.
— Кен, ставай. Обадиха ми се, че ни повтарят.
— Какво?
— Посланието зацикля. Поне така казва Уили. Отивам там. Защо не почакаш десетина минути, за да се престорим, че си бил в хотела за гости?
Вече беше при вратата, когато той й извика:
— Как може да зацикли? Та ние още не сме получили буквара!
По екраните бързо тичаха успоредни ивици от нули и единици, съпоставка в реално време на данните, които току-що се получаваха и получените в „Аргус“ отпреди година. Програмата щеше да засече всяка разлика. Досега такава нямаше. Това ги увери, че нямаше грешка в първоначалния запис, че няма явни грешки в приемането, и ако някой малък гъст междузвезден облак между Вега и Земята бе изял по някоя нула или единица, подобни случаи бяха твърде редки. „Аргус“ междувременно влезе в комуникация в реално време с десетки други телескопи, част от Световния консорциум за Посланието и новината за рециклирането се препредаваше към наблюдаващите обсерватории в западна посока, към Калифорния, Хаваите и „Маршал Неделин“, плаващ в Тихия океан, после към Сидни. Ако откритието беше направено, когато Вега се намираше над някой от останалите телескопи в мрежата, „Аргус“ също щеше да бъде уведомен незабавно.