Влязоха потайно през Портата на Енлил с придружителите, изпратени от Собственика. Общата система за сигурност беше ненатрапваща се, въпреки — или може би заради — допълнителната защита.
Макар слънцето отляво все още да светеше, мръсните улици бяха осветени от мангали, светилници и тук-там по някой примигващ факел. Две амфори в човешки ръст фланкираха входа към склада за продажба на зехтин. Рекламата бе изписана с клинообразно писмо. На фасадата на съседната обществена сграда се виждаше величествен барелеф на лъв, убит при царуването на Асурбанипал. Когато се приближиха до Храма на Асур, тълпата се размърда и нейният ескорт й отвори широка пътека. Сега към нея се откри гледка към Зикурата, надолу по осветената с факли широка улица. Гледката беше по-секваща дъха, отколкото онова, което бе виждала на картини. Отнякъде се разнесе войнствен сигнал, изсвирен на непознат духов инструмент. По камъните край нея изчаткаха нозете на трима мъже и един кон, колесничарят бе с фригийска гугла. Като в някакъв средновековен поучителен разказ от книгата за Сътворението, върхът на Зикурата бе обвит от ниски, мрачни облаци. Напуснаха Пътя на Ищар и се озоваха в Зикурата през една странична уличка. В частния асансьор придружителят й натисна копчето за последния етаж. „Четиридесети“ — пишеше на него. Никакви числа. Просто дума. А след това, за да не остане и сянка на съмнение, стъкленият панел просветна: „Боговете“.
Господин Хадън скоро щял да дойде при нея. Би ли желала да пийне нещо, докато го чака? Отчитайки репутацията на това място, Ели отказа. Под нея се простираше Вавилон — величествен, както разправяха, в своята реконструкция, на друго място, след хиляди години. През часовете на деня, в който бе отворен за обикновени посетители, пред Портата на Ищар се изсипваха препълнени автобуси от музеи, много малко училища и туристически агенции, гостите навличаха подходящо облекло и се впускаха в своя път назад във времето. Хадън мъдро даряваше всичките си приходи от дневната клиентела на благотворителни организации в Ню Йорк Сити и Лонг Айлънд. Дневните туристически разходки тук бяха изключително популярни, отчасти защото това представляваше възможност мястото да се разгледа от онези, които не биха и мечтали да посетят Вавилон нощем. Е, сигурно биха мечтали.
По тъмно Вавилон се наричаше „парк за забавления на възрастни“. Беше изграден с такъв замах, мащаб и въображение, че караше подобни увеселителни места като Ренербан в Хамбург, например, да приличат на джуджета. Засега това беше най-голямата туристическа атракция в зоната на Нюйоркския метрополитен и с най-големи приходи. Беше добре известно как Хадън бе успял да убеди първенците за Вавилон, Ню Йорк, и как бе лобирал за „смекчаването“ на местните и щатски закони за проституцията. Портата на Ищар се намираше само на половин час път от центъра на Манхатън. Ели бе настояла да вземат този влак, въпреки възраженията на охраната й, и бе установила, че близо една трета от посетителите бяха жени. По линията не се виждаха графити, опасността да те оберат беше малка, но се долавяше много по-подмолен бял шум, в сравнение с обичайните транспортни средства из Ню Йорк.
Въпреки че Хадън беше член на Националната техническа академия, той не бе участвал в нито една научна среща, доколкото Ели знаеше, и тя не го бе виждала никога досега. Външният му вид беше станал добре известен на милиони американци преди години, в резултат на кампанията на Съвета на рекламодателите срещу него: „Антиамериканецът“ — пишеше неизменно под неласкателния портрет на Хадън. Все пак Ели стреснато отстъпи назад, когато унеса й до матовата стъклена стена бе прекъснат от дребна, дебела, кимаща й персона.