— Ох. Извинете. Така и не разбрах защо толкова много плаша хората.
Гласът му се оказа изненадващо мелодичен. Сякаш й говореше в петтонов лад. Не беше сметнал за необходимо да се представя и отново кимна към вратата, която бе оставил притворена. Трудно беше да се повярва, че ще я сполети някаква насилствена проява на страст при тези обстоятелства и тя безмълвно пристъпи в съседното помещение.
Той я доведе до старателно подреден на масата макет на друг древен град, с не толкова претенциозен вид, колкото Вавилон.
— Помпей — поясни той. — Ключът тук е стадиона. След ограниченията в бокса, в Америка не остана спорт със здравословно проливане на кръв. Много важно. Пролятата кръв изцежда отровата от националната кръвоносна система. Всичко е планирано, разрешенията са получени и сега — ето ти това.
— Какво е „това“?
— Не на гладиаторските игри. Току-що получих отговор от Сакраменто. Законодателството на Калифорния забранявало гладиаторските игри. Прекалено жестоко, казват. Иначе при всяко разрешаване на нов небостъргач знаят, че някой и друг строител ще загине. Знаят го профсъюзите, знаят го самите строители и всичко това — само за да се осигурят офиси на петролни компании или за адвокатите на Бевърли Хилс. Разбира се, ще има жертви. Но ние наблягаме повече на тризъбеца и мрежата, отколкото на късия меч. Тези законодатели не знаят къде са приоритетите.
Той я изгледа с поглед на сова и й предложи питие, но Ели отново отказа.
— Значи вие искате да ми поговорите за Машината, а аз също искам да ви поговоря за Машината. Първо вие. Интересува ви къде е букварът ли?
— Търсим помощта на няколко ключови фигури, които може да са прозрели нещо. Решихме, че при изобретателността, с която сте толкова известен — и особено след като вашият чип за контекстно разпознаване помогна веднага да се открие, че е започнало повтаряне, бихте могъл да се поставите на мястото на веганците и да помислите, къде вие бихте поставил буквара. Знаем, че сте твърде зает и съжалявам, ако…
— О, не. Всичко е наред. Аз наистина съм зает. Опитвам се да уредя нещата си, тъй като възнамерявам да осъществя голяма промяна в живота си…
— За Хилядолетието?
Тя се опита да си го представи как раздава „С. Р. Хадън и съдружие“, брокерската си къща на Уолстрийт, Дженетик Енджиниъринг Инкорпорейтид, Хадън Кибернетикс и Вавилон на бедните.
— Не точно. Не. Смешно е да си го помислиш. Приятно ми е, че ме попитахте за това. Разгледах диаграмите. — Той махна с ръка към осемте тома, пръснати безредно на работната му маса. — Вътре има великолепни неща, но не мисля, че букварът се крие там. Не и в диаграмите. Не знам защо мислите, че букварът трябва да се намира вътре в Посланието. Може да са го оставили на Марс или Плутон, или в кометния облак Оорт и ние да го открием едва след няколко века. Сега-засега знаем, че съществува тази чудесна Машина със схеми за нейното конструиране и трийсет хиляди страници обяснителен текст. Но не знаем дали ще съумеем да построим това нещо, дори да успеем да го разчетем. Затова изчакваме няколко века, подобряваме своята технология, знаейки, че рано или късно трябва да сме готови да я построим. Непритежаването на буквара ни обвързва със следващите поколения. На човешките същества е изпратена задача, чието решаване изисква труда на няколко поколения. Аз лично не смятам, че това е толкова лошо. Може да се окаже твърде здравословно. Може би грешите, като търсите буквар. Може би е по-добре да не го намерите.
— Не, аз искам да намеря буквара сега. Не знаем дали ще ни чакат вечно. Ако те прекъснат линията, защото никой не отговаря, ще бъде по-лошо, отколкото ако изобщо не се бяха обаждали.
— Е, може би имате основание. Все едно, аз обмислих какви ли не варианти. Ще ви предложа две тривиални възможности и след това една нетривиална. Първо тривиалните.
Букварът се съдържа вътре в Посланието, но в съвсем друга скорост на данните. Представете си, че вътре се крие друго съобщение, със скорост един бит информация в час — бихте ли могли да го засечете?
— Абсолютно. Все едно, редовно проверяваме дългосрочна вълна на приемане. Но освен това, при скорост един бит на час се получава — да пресметна — едва десет по двайсет хиляди бита, преди Посланието да зацикли.
— Значи това има смисъл, само ако букварът е много по-лесен от Посланието. Вие смятате, че не е. Аз смятам, че не е. Сега, какво ще кажете за много по-висока скорост на битовете? Какво бихте казала, ако под всеки бит от вашето машинно Послание се крият милиони битове информация за буквара?
— Невъзможно. Това би довело до чудовищна лентова ширина. Щяхме да го забележим веднага.