— Добре, представете си, че имате от време на време купища от компресирани данни. Нещо като микрофилм. Някакви малки точици микрофилм, разположени на повтарящи се участъци от Посланието. Аз лично си представям една малка кутийка, която казва на обичайния ви език: „Аз съм букварът“. И след нея идва точицата. А в тази точица се съдържат сто милиона бита, много бързи. Проверете дали няма кутийки.
— Повярвайте ми, щяхме да ги забележим.
— Окей, а какво ще кажете за фазова модулация. Използваме я в радарната и космическата телеметрия и тя изобщо не се смесва със спектъра. Включвахте ли фазов корелатор?
— Не. Това е полезна идея. Ще я проверя.
— А сега, нетривиалната ми идея е следната: ако Машината изобщо се построи, ако нашите хора седнат в нея, някой ще натисне копче и тогава тези петима ще отидат някъде. Все едно къде. Значи възниква интересният въпрос, дали тези петима ще се върнат. Може би не. На мен ми харесва идеята, че цялата тази Машина е изобретена от някакви крадци на тела на Вега. Нали се сещате, техните студенти по медицина, антрополози или каквито са там. Трябват им няколко човешки тела. Да се идва чак до Земята е голямо главоболие — трябва ти разрешение, виза от транзитните власти — абе, неприятностите просто не си струват. Но с малко усилие можеш да пратиш едно Послание и след това земните буболечки сами ще се погрижат да ти изпратят пет тела.
Все едно че събираш пощенски марки. Като дете го правех. Пращаш писмо до някого в друга страна и в повечето случаи ти отговарят. Няма значение какво ти пишат, теб те интересува само марката върху плика. Та ето какво си представям: на Вега живеят няколко събирачи на марки. Когато им хрумне, разпращат писма и телата пристигат при тях от целия космос. Искате ли да ви покажа колекцията си?
Той й се усмихна, след което продължи:
— Добре. И какво общо има това с откриването на буквара? Нищо. Идеята за буквара е уместна само в случай, че не съм прав. Ако моето предположение е невярно, ако петимата се връщат на Земята, тогава ще ни бъде от голяма полза, да сме изобретили космическия полет. Колкото и да са умни веганците, ще им бъде много трудно да приземят обратно Машината. Прекалено много неща ще са в движение. Бог знае каква е двигателната им система. Ако я приземят от космоса на няколко метра под земята, край. А какво са няколко метра в сравнение с двайсет и шест светлинни години? Прекалено е рисковано. Когато Машината се върне, тя ще кацне — или каквото там ще направи — в космоса, някъде близо до Земята, но не върху нея, нито вътре в нея. Затова те трябва да са сигурни, че разполагаме с космически кораб, за да бъдат спасени петте човешки същества от космоса. Но веганците бързат и не могат да седят на задниците си, докато вечерните новини от 1957 година достигнат до Вега. И какво правят? Правят така, че част от Посланието да може да се прихване само от космоса. Коя част е това? Букварът. Ако си засякъл буквара, значи имаш космически полети и можеш да се върнеш обратно у дома в безопасност. Значи представете си, че букварът е изпратен на честотата на кислородното поглъщане в микровълновия спектър или над инфрачервения — някаква част от спектъра, която не можеш да засечеш, преди да си излязъл извън земната атмосфера…
— Телескопът Хъбъл наблюдава Вега в ултравиолетовия, видимия и над-инфрачервения спектри. Няма и намек за нещо. Руснаците поправиха орбиталния си микровълнов телескоп и той едва ли гледа нещо друго, освен Вега. Но те също така не са прихванали нищо. Разбира се, ще продължим да търсим. Други възможности?
— Сигурна ли сте, че не желаете да пийнете нещо? Аз лично не пия, но мнозина го правят. — Ели отново отклони поканата. — Не, няма други възможности. Сега е мой ред, нали?
Вижте, искам да ви помоля за нещо. Въпреки че не съм много добър в молбите. Никога не съм молил. Публичният ми имидж е на богат, безскрупулен ексцентрик — на човек, който търси слабостите на системата, за да направи бърз удар. И не ми отговаряйте, че не вярвате на всичко това. Всеки го вярва, поне отчасти. Сигурно сте чувала и преди част от това, което ще ви кажа, но дайте ми десет минути, за да ви опиша как започна всичко. Искам да знаете нещо за мен.
Тя се отпусна в креслото си, зачудена какво ли можеше да поиска от нея, изтривайки от съзнанието си бегли фантазии, включващи Храма на Ищар, Хадън и може би някой и друг колесничар за компания.
Преди години той бе изобретил модул, който, с появата на телевизионна реклама, можеше автоматически да изключва звука. Първоначално това не беше устройство за разпознаване на контекст. Просто следеше амплитудата на носещата вълна. Продуцентите на телевизионни реклами ги пускаха по-гръмко и при по-малък звуков шум от фоновите програми. Вестта за модула на Хадън се разпространи устно. Хората споделяха облекчението си, че са се отървали от огромно бреме, дори чувство на радост, че са ги освободили от рекламния боклук, заливащ ги в продължение на седем, осем часа всеки ден, времето, прекарвано от средния американец пред телевизора. Преди телевизионната рекламна индустрия да предприеме някакви координирани ответни действия, така нареченият „Реклъц“ стана изключително популярен. Това принуди рекламодателите и телевизионните мрежи да прибегнат до нови варианти на стратегия за носеща вълна, всяка от които Хадън преодоляваше с ново изобретение. Понякога изобретяваше платки, сразяващи стратегии, които рекламните агенции и телевизионните мрежи все още не бяха измислили. Заявяваше, че им спестява труда да правят изобретения, така или иначе осъдени на провал, за сметка на своите акционери. Докато продажбите на неговите модули се увеличаваха, той намаляваше цените им. Беше един вид като електронна война. И Хадън печелеше.