Опитаха се да го осъдят — нещо от сорта на заговор за ограничаване свободата на търговията. Приложиха силен политически натиск, за да бъде отхвърлен иска му за пълно оправдаване, но влиянието им не беше достатъчно за спечелване на делото. Хадън се бе принудил да проучи съответните закони и правни прецеденти. Скоро той отправи предложения, чрез добре известна агенция на Медисън Авеню, на която междувременно беше станал основен привилегирован съдружник, да рекламира собствения си продукт по частни телевизионни канали. След няколкоседмични спорове рекламите му бяха отказани. Хадън осъди и трите телевизионни мрежи и тъкмо в този процес успя да докаже наличие на заговор за ограничаване свободата на търговията. Получи огромно обезщетение, което за времето си представляваше рекорд за подобни казуси и което само по себе си допринесе за краха на съответните телевизионни мрежи.
Винаги е имало хора, които си падат по рекламите и които, разбира се, нямаха нужда от „Реклъц“. Но те бяха жалко малцинство. Хадън натрупа огромно състояние с изтърбушването на рекламите по телевизията. Създаде си и много врагове.
Когато чиповете за контекстно разпознаване излязоха на пазара, той вече бе готов с „Пропоклъц“, под-модул, който можеше да се включи към „Реклъц“. Той просто превключваше канали, в случай че неволно зрителят включеше някоя доктринерска религиозно-проповедническа програма. Можеш просто да избереш няколко ключови думи, от сорта на „Второ пришествие“ и „Възнесение“, и да режеш на снопове през наличните програми. „Пропоклъц“ беше истински божи дар за отдавна страдащото, но значително малцинство телевизионни зрители. Заговори се, полунасериозно, че следващият под-модул на Хадън щял да бъде „Презиклъц“, който щял да се задейства само при публични изявления на президенти и премиери.
Когато след това той се зае с доразвиването на чиповете си за контекстно разпознаване, стана му ясно, че те имат много по-широко приложение — от образованието, науката и медицината до военното разузнаване и икономическия шпионаж. Тъкмо по този повод бяха изписани редовете от прословутото дело „Съединените щати срещу Хадън Кибернетикс“. Един от чиповете на Хадън се бе оказал твърде добър за гражданско приложение и по препоръка на Националната агенция за сигурност производствените звена и ключовият персонал в продукцията на този чип бяха иззети от правителството. Просто се оказа твърде важно да се чете руската поща. Бог знае, му бяха казали, какво може да стане, ако руснаците се научат да четат нашата поща.
Хадън отказа да сътрудничи при тази конфискация и си даде обет да специализира в дейности, които не могат по никой начин да се свържат с националната сигурност. Властта просто национализира индустрията, казваше той. Само твърдят, че са капиталисти, но като ги бутнеш леко, веднага им лъсва социалистическата физиономия. Той бе открил една незадоволена обществена потребност и бе приложил съществуваща и законна нова технология, за да осигури на хората това, от което се нуждаеха. Но имаше много трезвомислещи капиталисти, които твърдяха, че със своя „Реклъц“ е отишъл твърде далече. Че е поставил под истинска угроза американския начин на живот. В сурова редакционна статия, подписана от някой си В. Петров, „Правда“ го посочи като конкретен пример за противоречията на капитализма. „Уолстрийт Джърнъл“ контрира, може би малко по допирателната, като припомни на „Правда“, което на руски означава „истина“, конкретен пример за противоречията при комунизма.
Хадън подозираше, че конфискацията е само повод, че истинското му „престъпление“ е в атаката му срещу търговските реклами и телевизионния евангелизъм. „Реклъц“ и „Пропоклъц“ бяха есенцията на капиталистическото предприемачество, твърдеше той непрестанно. Нали уж смисълът на капитализма е да предлага на хората алтернативи.