— Е, значи липсата на реклама е една алтернатива, казвах им аз. Имаш огромен бюджет за реклама само тогава, когато няма никаква разлика между продуктите. Ако продуктите наистина се различават, хората биха купували този продукт, който е по-добър. Рекламата приучва хората да не се доверяват на собствените си преценки. Рекламата приучва хората към тъпота. Една силна държава се нуждае от умни хора. Затова „Реклъц“ е проява на патриотизъм. Производителите могат да използват своите бюджети за реклама, за да подобрят качеството на своята продукция. От това консуматорът ще се облагодетелства. Списанията, вестниците и бизнесът по пощата ще процъфти, а това ще облекчи и проблемите на рекламните агенции. Не виждам какъв е проблемът.
„Реклъц“, в много по-голяма степен от неизброимото количество съдебни дела за клевета срещу тогавашните частни търговски телевизионни компании, доведе пряко до техния крах. За известно време се сформира цяла малка армия от безработни бивши рекламни чиновници, бивши телевизионни продуценти и бедни богослови, които си даваха кръвни клетви, че ще отмъстят на Хадън. А освен това броят на много по-мощните му противници нарастваше. Несъмнено, помисли си Ели, Хадън беше доста интересна личност.
— Ето защо смятам, че е време да предприема нещо. Натрупах прекалено много пари, за да знам какво да правя с тях, жена ми не може да ме понася, имам врагове навсякъде. Искам да направя нещо важно, нещо, което си заслужава. Искам да направя нещо такова, че след стотици години хората да обръщат поглед назад и да са благодарни, че ме е имало.
— Вие искате…
— Искам да построя Машината. Напълно съм подходящ за това. Разполагам с най-добрата експертиза в кибернетиката, в практическата кибернетика — по-добра от Карнеги-Мелън, по-добра от МИТ, по-добра от Станфорд, по-добра от Санта Барбара. И доколкото е ясно от тези схеми, това не е работа за някой старомоден майстор. А освен това ще ви трябва и нещо от областта на генетичното инженерство. Едва ли може да се намери някой по-посветен в тази материя. Ще го направя на каквато и да е цена.
— Повярвайте, господин Хадън, кой ще строи Машината, ако изобщо се стигне до това, не зависи от мен. Това е въпрос на международно решение. Намесени са всякакви аспекти на политиката. В Париж все още спорят дали да се строи това нещо, ако и когато дешифрираме Посланието.
— Не допускате ли, че вече знам това? Аз също използвам обичайните канали на влияние и корупция. Просто искам да се каже една свястна дума за мен, по основателни причини, от страна на „ангелите“. Като говорим за ангели, вие наистина успяхте да разклатите нервите на Палмър Джос и Били Джо Ранкин. Не бях ги виждал толкова раздразнени, откакто ги сполетя онази беда с родилната течност на Дева Мария. Ранкин дъвчеше, че съзнателно го цитирали погрешно, че поддържал Машината. Боже, боже.
Той поклати глава в подигравателен ужас. Че съществуваше отдавнашна лична вражда между тези активни ловци на поклонници и изобретателя на „Пропоклъц“ беше съвсем понятно, но по неясни причини Ели се почувства задължена да ги защити.
— Те двамата са много по-интелигентни, отколкото си мислите. А Палмър Джос… е, в него има нещо истинско. Той не е мошеник.
— Сигурна ли сте, че не е поредната маска? Извинете ме, но много е важно хората да осъзнаят чувствата си по този въпрос. Твърде важно е, за да не го направят. Познавам тези клоуни. Под маската, като ги поразтърсиш малко повече, се оказват чакали. Мнозина намират религията за привлекателна — нали се сещате, лично, сексуално. Трябва да видите какво става в Храма на Ищар.
Тя потисна леката тръпка на отвращение.
— Мисля, че ще се съглася на това питие — каза.
Погледна през заслона и видя спираловидните пътеки на Зикурата, покрити с цветя, някои изкуствени, други естествени, в зависимост от сезона. Представляваше реконструкция на Висящите градини на Вавилон, едно от Седемте чудеса на Древния свят. Удивително, беше така устроен, че ни най-малко не приличаше на хотел „Хият“. Далече долу забеляза осветена от факли процесия, простираща се от Зикурата до Портата на Енлил. Предвождаше се от някаква носилка, носена от яки мъже, голи до кръста. Не можа да различи кой или какво лежеше в нея.
— Това е церемония в чест на Гилгамеш, един от древните шумерски културни герои.