— Значи това е Вега. И за това ли беше цялата тази врява? — попита президентът с известно разочарование.
Времето, отпуснато на пресата за снимки беше приключило и очите й почти привикнаха към мрака, след пороя от фотографски светкавици и телевизионни прожектори. Снимките с президента, вперила стоманен поглед в окуляра на телескопа на Военноморската обсерватория, разбира се, бяха имитация. Тя не беше в състояние да види каквото и да е през телескопа, преди фотографите да напуснат и отново да настъпи мрак.
— Защо мърда?
— Това е от въздушната турбулентност, госпожо президент — обясни дер Хеер. — Преминават топли въздушни мехури и изкривяват образа.
— Сякаш гледам Си през масата на закуска, когато между нас е тостерът. Спомням си, че съм виждала понякога как част от лицето му се размазва — промълви тя с обич, извисявайки леко тон, така че президентският съпруг, който разговаряше наблизо с коменданта на обсерваторията, да може да я чуе.
— М-да, напоследък на масата на закуска тостерът го няма — отвърна й той нежно.
Преди пенсионирането си Симор Ласкър беше високопоставен функционер в Международния профсъюз на производителите на дамско облекло. Беше се запознал с жена си преди десетилетия, когато тя представляваше нюйоркска компания за момичешки дрехи и двамата се бяха влюбили по време на един продължителен трудов спор. Предвид сегашната необичайност в общественото положение на двамата, явната здравина на личните им отношения правеше впечатление.
— Мога да мина и без тостера, но закуските със Си ми липсват. — Тя кимна към него и отново се върна към монокуляра. — Прилича на синя амеба, цялата е… размазана.
След трудното заседание за подбора на екипажа, президентът бе настроена лековато. Обичайната й студенина се беше изпарила.
— А ако я нямаше турбулентността, Кен? Тогава какво щях да видя?
— Тогава щеше да бъде като с космически телескоп над земната атмосфера. Щяхте да виждате неподвижна, немигаща точка светлина.
— Само звездата ли? Само Вега? И никакви планети, никакви пръстени, никакви лазерни бойни станции?
— Не, госпожо президент. Всичко това би било прекалено малко и смътно, за да се види дори с много голям телескоп.
— Е, надявам се поне, че учените ви знаят какво правят — прошепна тя. — Само колко сили посветихме за нещо, което дори не можем да видим.
Дер Хеер малко се смути.
— Но видяхме трийсет и една хиляди страници текст — картини, думи, плюс един огромен буквар.
— Да го прочетеш не е като да го видиш. Прекалено е… умозрително. Само не ми казвай, че учените от целия свят получават едни и същи данни. Знам. И не ми обяснявай колко ясни и недвусмислени са чертежите на Машината. И това знам. И че ако се забавим, някой друг със сигурност ще построи Машината. Всичко това го знам. Но все още ми е напрегнато.
Двамата повървяха по алеите на Военноморската обсерватория към резиденцията на вицепрезидента. В последните няколко седмици в Париж с огромни усилия беше постигнато принципно споразумение за състава на екипажа. Съединените щати и Съветският съюз настояваха за квота от по двама членове; виж, в подобни случаи двете държави се държаха като верни съюзници. Но се оказа трудно аргументът за ролята им на велики сили да удържи при толкова много държави, участнички в Световния консорциум за Посланието. В тези дни за Съединените щати и Съветския съюз, дори по въпроси, по които се бяха споразумели взаимно, се оказа много трудно да се наложат над останалите страни в света, както ставаше по-рано.
Начинанието беше широко огласено като дело на целия човешки род. Наименованието „Световен консорциум за Посланието“ щеше да се промени в „Световен консорциум за Машината“. Държави, разполагащи с малки части от Посланието, се опитваха да използват този факт като входен билет за техен представител в екипажа. Китайците спокойно изтъкнаха, че в средата на следващото столетие тяхната нация щеше да наброява милиард и половина души, като много от новородените щяха да бъдат единствени деца в семейството, поради китайския опит в контролираното от държавата ограничаване на раждаемостта. Тези деца, след като отраснеха, щяха да бъдат по-интелигентни, изтъкваха те, и в по-малка степен емоционално лабилни от децата в други нации, с по-малко стриктни ограничения в големината на семействата. Тъй като по този начин китайците щяха да играят по-съществена роля в световните дела след половин век, според тях те заслужаваха поне едно място от петте кресла в Машината. Този аргумент междувременно се обсъждаше много внимателно от държавни дейци в другите страни, които нямаха никакво отношение към Посланието или Машината.