Европа и Япония се примириха с неучастието си в екипажа, за сметка на по-съществена отговорност в изработването на компоненти за Машината, което те смятаха, че би им донесло големи икономически облаги. В края на краищата се резервираха места за Съединените щати, Съветския съюз, Китай и Индия, а последното място остана нерешено. Това стана повод за дълги многостранни преговори, в които се отчитаха големината на населението, икономическата, промишлена и военна мощ, сегашните политически съюзи и дори донякъде историята на човешкия вид.
За петото място изявиха претенции Бразилия и Индонезия, основавайки се на големината на населението си и географския баланс; Швеция предложи включването на техен представител с умиротворителни функции, в случай че възникнат политически спорове; Египет, Ирак, Пакистан и Саудитска Арабия изтъкваха необходимостта от религиозно равенство. Други предлагаха поне това пето място да бъде решено по лични заслуги, а не по национални и расови предпочитания. Засега решението оставаше в архива, като по-късен коз.
В четирите избрани нации учени, политически водачи и други се потяха над трудната задача да изберат своите кандидати. В Съединените щати се разгърна широк обществен дебат. В социологични анкети и допитвания с различна степен на ентусиазъм за тази почетна роля се удостояваха религиозни водачи, спортни звезди, астронавти, носители на Почетния медал на Конгреса, учени, киноактьори, бивша съпруга на президент, водещи на телевизионни предавания и новинарски емисии, конгресмени, милионери с политически амбиции, ръководители на големи фондации, университетски ректори и сегашната мис Америка.
По стара традиция, дори след като резиденцията на вицепрезидента беше преместена на територията на Военноморската обсерватория, обслужващите дома бяха младши офицери от Филипините на редовна служба във Военноморските сили на САЩ. Облечени в елегантни сини блейзъри с бродиран надпис: „Вицепрезидент на Съединените щати“, в момента те сервираха кафе. Повечето участници в целодневното заседание по избора на екипажа не бяха поканени на това неофициално събиране.
На Симор Ласкър се беше паднала уникалната орис да бъде първият „Първи джентълмен“ на Америка. Той носеше бремето си — шаржовете в периодичните издания, мазните шегички, двусмислените подмятания, че е стигал там, където никой мъж не е стигал досега — толкова прямо и добродушно, че най-сетне Америка му прости за това, че се е оженил за жена, достатъчно дръзка да си представи, че е в състояние да ръководи половината свят. Ласкър беше предизвикал с някаква шега бурния смях на съпругата на вицепрезидента и младия им син, когато президентът отведе дер Хеер в съседната библиотечна пристройка.
— Е, добре — започна тя. — Днес няма да се вземе официално решение и няма да има никакви публични изявления за обсъжданията. Но хайде да видим какво можем да сумираме. Не знаем какво ще направи тази проклета Машина, но съществува едно разумно предположение, че тя ще стигне до Вега. Никой няма и най-смътната представа как точно ще действа и дори колко време ще й е необходимо. Я повтори, колко далече от нас беше Вега?
— Двайсет и шест светлинни години, госпожо президент.
— И така, ако тази Машина е някакъв звездолет и може да лети със скоростта на светлината — знам, че не може да лети толкова бързо, може само да се приближи до светлинната скорост, не ме прекъсвай — тогава ще й трябват двайсет и шест години, за да стигне дотам, но само ако измерваме времето оттук, от Земята. Така ли е, дер Хеер?
— Да. Точно така. Плюс може би една година, докато се доближи до скоростта на светлината, както и още една, докато я намали в системата на Вега. Но от гледна точка на членовете на екипажа, ще бъде много по-малко, може би две години, зависи колко близо до светлинната скорост ще достигне.
— За един биолог, дер Хеер, сте понаучил доста астрономия.
— Благодаря ви, госпожо президент. Постарах се да проникна в проблематиката.
Тя го изгледа за миг, след което продължи:
— Значи, ако Машината се движи със скорост много близка до тази на светлината, няма особено значение на каква възраст са членовете на екипажа. Но пътуването отнеме десет или двайсет години, или повече — а ти казваш, че това е възможно — тогава трябва да изпратим някой по-млад. За руснаците изглежда този аргумент не важи. Доколкото знаем, те се колебаят между Архангелски и Луначарски. И двамата са над шейсет.
Тя се спря за миг, за да прочете имената им от папката пред нея.
— Китайците почти със сигурност изпращат Ши. Така че, ако смятах, че знаят какво правят, щях да се изкуша да кажа: „Какво пък, по дяволите, да изпратим и ние някой шейсетгодишен мъж“.