Сейичи Моримура
Контейнери на смъртта
Предговор
„Ние загубихме. Но това е само временно. Грешката на Япония се състоеше в недостига на материална сила, научни знания и въоръжение. Ще поправим тази грешка.“
Ликуващите победители, разгромили в кръвопролитната битка японския милитаризъм, и смазаният от трагедията японски народ, който бе обречен от военщината на позора на капитулацията, не възприеха сериозно тези думи, прозвучали по радиото на 15 август 1945 година, веднага след императорската заповед до въоръжените сили на Япония да сложат оръжието. А когато през 1947 година японският парламент прие новата Конституция, съгласно която „японският народ се отказва за вечни времена от войната като суверенно право на нацията, а също така от заплахата или използването на въоръжена сила като средство за разрешаване на международните спорове“, зловещото предсказание по радиото беше забравено съвсем. Забравиха го, защото бе невъзможно дори да се предположи, че жестокият урок ще бъде пренебрегнат, а мирният текст на Конституцията ще бъде потъпкан. Сега вече си спомниха тези изпълнени с мрачен смисъл думи. До голяма степен за това спомогна и романът на Сейичи Моримура, който се готвите да прочетете.
„Думата «военен» стана в Япония символ на поражението, на краха и срамните действия както на национално, така и на лично равнище“ — с тези думи американските специалисти оценяваха моралната атмосфера в Япония през първите следвоенни години. Сега, четирийсет години по-късно — един твърде нищожен срок от гледище на историята, — управляващата класа в Япония вече открито и упорито обгражда думата „военен“ с диаметрално противоположна символика. И в послеслова към „Контейнери на смъртта“ Моримура пише: „Ако, четейки романа, читателят се разтревожи за съдбата на Япония, зад чийто сегашен мирен живот и процъфтяване се крие страшният опит, извлечен от миналата война, ако пред читателя се възправи образът на една страна, която наблъскват в гигантски контейнер на смъртта — може да се смята, че целта, която си поставя авторът, е постигната.“ Романът, който е едно изложено в криминалния жанр изобличение на пътищата и средствата за „поправяне на грешката“, попречила от гледна точка на военщината да бъде създадена японска колониална империя в Азия и на Тихия океан, е написан толкова документално, а следователно и убедително, че съмненията на автора, дали е постигнал целта си, са съвсем напразни.
„По своята отбранителна мощ Япония в никой случай не е «книжен тигър», както твърдят някои военни наблюдатели. С нея не могат да не се съобразяват в целия свят. Благодарение на високото промишлено развитие на страната — тук Япония в много отношения вече започва да изпреварва Америка — военният й потенциал достигна страшна сила.“
Това заявява с доста голямо самодоволство един от героите на романа — сътрудник на корпорацията „Кокубу джукогьо“, в която не е трудно да бъде открита реално съществуващата „Мицубиши джукогьо“, главен производител на оръжие в Япония. И наистина със съдействието на САЩ съвкупната бойна мощ на Япония достигна седмо място сред капиталистическите страни. Подканяна от Америка, Япония изпревари по абсолютния размер на военните си разходи всички държави — членки на НАТО, с изключение на самите САЩ, а също така ФРГ, Франция и Великобритания.
В едно от публицистичните отстъпления на книгата си Моримура посочва защо САЩ се стремят към бързо превръщане на Япония във военна държава. В романа четем: „Ашенбренър (това име е дал авторът на министъра на отбраната на САЩ. — В. Ц.) изискваше особено настойчиво от Япония да увеличава военните си усилия и да поеме функциите по охраната на морските комуникации в района на Югоизточна Азия, които сега изпълнява Седми флот на САЩ“ Както е известно, това разпределение на военното бреме е предизвикано от обстоятелството, че след като обявиха петролните райони на Близкия изток за „сфера на своите жизнени интереси“, САЩ изпратиха част от бойните кораби на своя Седми флот от Тихия в Индийския океан.
„Контейнери на смъртта“ е художествено произведение, а не военнополитическо изследване, затова Моримура се е ограничил да спомене само една от най-близките цели на Съединените щати, стимулиращи въоръжаването на Япония. Другата тяхна цел е да превърнат Япония в позиция за разгръщане на изнесените напред американски ядрени средства и по-специално крилатите ракети и изтребителите бомбардировачи F-16. Както смята Вашингтон, за защитата на този ядрен аванпост е необходимо да бъдат засилени японските войски за самоотбрана. Ако се съди от изказванията на най-войнствените вашингтонски стратези, на тези войски могат да бъдат възложени не само защитни задачи.