Погледнах го право в очите и отвърнах:
— Нямам никакво желание да се запознавам с тях, сър. Струва ми се, че не са добри хора.
Обърнах се към Джудит и й намигнах. Тя се изкиска, но веднага се плесна с ръка през устата като видя изражението на баща си. Той беше пребледнял. Изглеждаше ужасен. Беше изгубил способността да говори.
Чух как Амилия хлъцна.
Тогава се разсмях.
— Сър — рекох аз, — само се пошегувах. Моля те, прости ми.
Усмихнах му се до уши; вероятно вече му бях простила, задето не ми беше казал за Джудит или втората си съпруга. Все пак каквато и да беше причината, не можеше да е чак толкова лоша.
— Всъщност — додадох аз, все така безсрамно ухилена, — аз вече имах тази чест, милорд. Днес следобед, в малката източна градина. Не само се запознахме, ами и открихме, че се понасяме.
Джордж, който досега бе стоял мирно край мен, изсумтя леко. Джудит скочи от канапенцето, но мис Гилбанк я дръпна леко назад.
— Извинявай, Джудит, но Джордж не говори на теб. Той вика Джон. Обожава го. Боготвори го. И никой от нас не може да направи нищо по този въпрос. — Наведох се, за да го потупам по главата. Чух гордостта в собствения си глас, когато добавих: — Сега вече можеш да проявиш ентусиазма си, Джордж. Благодаря ти за тази великолепна проява на сдържаност и добри маниери. Можеш да отидеш при Джон.
Териерът ме близна по ръката, след което се спусна през трапезарията, като джафкаше при всеки скок. Джон го взе и погледна към мен, повдигайки вежди:
— Как успя да го накараш да бъде толкова учтив? Той стоеше тихо и не изискваше внимание, докато не получи позволение.
— Брантли го инструктира тази сутрин, докато ние с Амилия бяхме в конюшнята. Не знам какво е направил, но резултатите са смайващи. Ще трябва да се поинтересуваме какви точно са методите му. Според мен по отношение на Джордж той се оказа по-голям вълшебник и от теб, Джон.
— Какво облекчение — обади се Амилия. — Днес видът му не е така занемарен както снощи.
— Не, Джаспър му удари сто четки.
Младата жена докосна великолепните си черни коси. Интересно колко четки прокарваше през тях всяка вечер?
— Джудит, значи вече си се запознала с втората си майка и с Джордж? — попита тя.
— О, да — отвърна момичето, все така без да отделя поглед от териера, който пък бе затворил блажено очи, тъй като дългите пръсти на Джон го галеха точно там, където трябва — под лявото ухо. — Аз спечелих един шилинг от Анди. Само че още не ми го е платила.
— Как го спечели? — попита Лорънс.
— О, Боже! — възкликнах аз. — Може би не е подходящо да обясняваме тук за какво сме залагали.
— Глупости — намеси се Амилия. — За какво беше? За цвета на някое цвете? За аромата на сапуна на Джудит? За какво се обзаложихте?
— Обзаложихме се кой храст ще използва Джордж — изтърси Джудит.
— За какво да го използва? — не разбираше младата жена.
Джон прихна така силно, че се уплаших да не изпусне кучето. Изглежда Джордж също си го помисли, защото се изви и го близна по лицето, за да му напомни за присъствието си.
Графът местеше погледа си от Джон към мен, но заговори на дъщеря си:
— Джудит, какво означава всичко това?
— Сър — започна тя, но не довърши мисълта си и се изчерви. — О, Боже! — додаде шепнешком тя и погледна умолително към своята гувернантка.
Мис Гилбанк се изкашля. „За да събере смелост“ — помислих си аз.
Но преди тя да успее да се впусне в очарователни обяснения, се намеси Джон; гласът му все още потрепваше от смеха.
— Джордж, чичо Лорънс, подбира дълго, а не се спира на първото срещнато нещо. Трябва да изследва множество храсти, дървета, цветя и дори — ниско увиснал бръшлян, докато избере къде да се облекчи. Не става дума за нищо повече от това. Джудит, ти на кое растение заложи?
— Казах, че ще използва рододендроновия храст и той точно така и направи. Анди направо не можа да повярва, защото той е един-единствен в цялата градина, а и не се забелязваше много-много, но кучето отиде точно при него, след като подуши и подмина много други храсти.
Мис Крислок вдигна глава от дантелата си и кимна.
— Следващия път като го разхождам — рече тя, — ще се обзаложа със себе си. Може би ще спечеля.
— Е, както изглежда тази вечер няма да има нито неудобно мълчание, нито прекалено любезни разговори — заяви съпругът ми. Той изгледа първо мис Крислок като омаян, после — и всички останали; сега вече и неговите очи блестяха развеселено. — Анди, имаш ли един шилинг, за да се разплатиш с дъщеря ми?
— Ще ти дам шилинга утре сутринта, Джудит. — Усмихнах се на цялото събрало се семейство. Спомних си, че той бе определил Амилия като сноб, и заявих ентусиазирано: — Сър, мисля, че имаме късмет — мис Гилбанк се съгласи да вечеря с нас днес.