Започнах да броя ударите на сърцето му; усещах ги дълбоко в себе си. Бяха равномерни, топли и силни. Вече можех да дишам нормално. Отдръпнах се малко, съвсем малко, макар да не ми се искаше. Не исках да изгубя топлината му.
— Добре съм, да, наистина, вече съм добре.
— Да не е избухнал пожар в стаята ти?
— Не.
— Да не би гардеробът да е паднал?
— Не е помръдвал.
— Може би през прозореца са влезли прилепи?
— Няма никакви прилепи.
Джон изруга. Толкова се изненадах, че едва не паднах.
— Значи е проклетата Синя стая — възкликна той и изруга отново. — Видяла си нещо, което според теб е било призрак, така ли? Решила си, че си видяла нещо, и то те е уплашило до смърт.
— Наистина го видях. Беше ужасно и реално. Опита да ме убие с нож със закривено острие. Грабнах Джордж и хукнах. Тук. При теб.
Дори да му се беше сторило странно, дори да се бе запитал защо не съм отишла при съпруга си, който спеше в съседната на неговата спалня, той не каза нищо, само ме привлече отново към себе си. Обвих ръце около врата му. Кожата му беше толкова топла, толкова гладка, и той беше мъж… опасен мъж. А аз се бях залепила за него, и то почти без нищо на гърба си. Освен една нищо и никаква нощница.
— О, по дяволите! — промърморих аз и започнах да се отдръпвам много бавно от него.
В гласа му долових развеселени нотки и още нещо, което обаче не успях да идентифицирам.
— Чудех се колко време ще ти бъде необходимо, за да си дадеш сметка как си се приближила до звяра, а той може да се окаже по-опасен от онова, което си видяла в Синята стая, каквото и да е то. — Въздъхна дълбоко. — Знаеш ли, Анди, звярът изобщо не е опасен, но ти просто не можеш да се накараш да го повярваш.
Не можех да се разправям по тая тема точно сега, просто не бях в състояние.
— Говориш глупости, а моментът наистина не е никак подходящ.
Джон се засмя.
— Ела вътре. Ще запалим някаква светлина и ще можеш да ми кажеш нещо повече за това същество, което те е нападнало с нож. Джордж, млъкни, ще те взема пак, само ми дай минутка, докато запаля свещите.
Двамата с териера го последвахме плътно; нямах намерение да позволя да ни раздели по-голямо разстояние от трийсетина сантиметра. Но първо затворих вратата на спалнята му и я заключих.
— Не мисля, че онова създание тръгна след мен, но не искам да рискувам. Ако то се появи и ти изгубиш съзнание от ужас, аз ще се озова отново в много неизгодна позиция.
Младият мъж поклати глава.
— Беше толкова уплашена, че само допреди две минути не можеше да говориш, а сега вече се шегуваш със станалото. Наистина си изумителна.
И продължи да се смее, докато палеше свещите.
Подаде ми един свещник и ме огледа от глава до пети.
— Вероятно ти е студено — рече той и ми подаде халата си.
Облече ми го, сякаш бях малко дете. После завърза колана около кръста ми.
Джордж изскимтя. Джон се наведе и го вдигна.
— Благодаря ти, че излезе така бързо. Още три секунди, и щях да избия вратата с ритник.
Той сведе поглед към босите ми крака.
— Говориш най-странни неща. Определено имаш дарба в това отношение.
Остави отново кучето на пода и премести свещника върху стоящата край вратата масичка. Приближи се до мен, придърпа ме към себе си и започна да ме гали по косите. Те падаха в див къдрав безпорядък по гърба ми; панделата, която си връзвах преди лягане, бе паднала някъде.
— Добре ли си вече?
— Да — отвърнах бавно аз и този път усетих страх от съвсем друг род.
— Може би е време да доведеш съпруга си — рече той, като се откъсна от мен и взе отново териера. — Знаеш ли, стаята на стареца се намира вляво по-нататък по коридора. Не мислиш ли, че той, а не завареният ти племенник, би трябвало да ти помага в подобни ситуации?
— Копеле! — възкликнах аз, завъртях се на босите си пети и се приближих до вратата.
Отключих я. Установих с удоволствие, че ръцете ми не трепереха вече.
Щом се подадох в коридора, видях Томас и Лорънс, които тичаха към мен от противоположни посоки.
Графът стигна пръв до мен. Огледа халата на Джон, босите ми крака, разчорлените коси, и заяви:
— Нещо се е случило. Добре ли си?
Стоях неподвижно, без да се докосвам до него, тъй като бях възвърнала равновесието си, и не желаех да бъда притискана от друг мъж, който и да е той.
— Да — отговорих аз. — И двамата с Джордж сме добре.
Томас спря пред нас, задъхан. Изглеждаше красив, въпреки мятащия се около босите му крака халат и разрошените коси.
— Какво става тук? — попита той, но чичо му само поклати глава.