Графът се изправи и кръстоса ръце пред гърди.
— Скъпа мис Крислок, всяка невярна на съпруга си жена заслужава да бъде зазидана жива.
— А — възкликна лорд Уейвърлий, — не знам дали изневярата е била причина. Може би земевладелецът е бил някой грубиян или пък тя му е омръзнала. Може би не е бил доволен от начина, по който се е грижела за дома му, и затова е решил да се отърве от нея, или пък си е намерил друга дама, която предпочитал пред съпругата си. Така или иначе, постъпката му не е никак похвална. Не мислиш ли, че си е получил заслуженото?
Лорънс се усмихна.
— Е, ако дамата наистина не е била невярна, трябва да се съглася, че земевладелецът заслужено е свършил в търбуха на чудовището на Лох Нес. Анди, виждам, че бузите ти са порозовели. Добре ли се чувстваш вече?
— Определено. Нямам търпение гостите да започнат да пристигат. Наистина постъпи много мило, като предложи да направим този бал, Лорънс. Така ще мога да се запозная с всичките ни съседи.
Усмихнах му се и усетих истинска привързаност.
Обърнах се.
— Хайде, Джордж, достатъчно внимание обърна на Джудит. Време е да излезеш да се поразходиш с мен. Джудит, все още не съм се издължила за баса. Защо не дойдеш с нас, за да се обзаложим отново. Може би този път ще спечеля аз и така ще се изравним.
Джордж, предателят, избра далечния тисов храст, посочен от момичето. Изпъшках и влязох в къщата, за да донеса парите, които дължах на заварената си дъщеря. Във вестибюла се натъкнах на Лорънс, с два шилинга в ръка. Подаде ги със смях на дъщеря си.
Когато по-късно се прибрах в стаята си, извадих пистолета от дълбокия джоб на красивата си лилава рокля, за да го пъхна под възглавницата. Тогава видях церемониалния мавърски нож на Джон с красивия червен пискюл. Златното му острие блестеше на слабата нощна светлина. Беше наистина красив. И можеше да прониже съвсем лесно сърцето.
Едва не повърнах вечерята си от силния шок. Отскочих назад и затиснах с длан уста, за да не изпищя. Джордж изскимтя и скочи на леглото, извил глава на една страна. Бях се парализирала от ужас.
Най-накрая посегнах към ножа.
Без да губя повече време поведох териера по дългия коридор към стаята на Джон.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Той отвори вратата; беше по халат. В едната си ръка държеше книга. Джордж полудя. Младият мъж го вдигна и отстъпи встрани, за да ми направи място да вляза.
Знаех, че не е благоприлично, но нямаше значение.
— Какво, по дяволите, се е случило? Бледа си като смъртник.
Не отговорих; подадох му ножа.
Той го пое безмълвно. Обърна се и тръгна към онази част от стаята си, където държеше своята колекция. Беше бос. Стъпалата му, подобно на всичко останало в него, бяха големи. „Солидни и устойчиви“ — помислих си аз, щастлива да избягам поне за момент от парализиращия ме страх.
Обърна се към мен, все така без да пуска Джордж.
— Няма го, естествено. Къде го намери?
— Под възглавницата си. Вдигнах я, за да си сложа там пистолета, и го видях.
Младият мъж посочи към големия фотьойл пред горящия огън.
— Седни. — Понесе териера към бюрото си, където имаше бутилка бренди. Наля ми щедро в красива кристална чаша. — Изпий го.
Така и направих. Усетих парливата течност в като удар в стомаха си, последван от експлозия. Дъхът ми секна; закашлях се.
— Боже! — възкликнах аз.
— Чудесно, вече си възвърна цвета на лицето. — Приближи се до камината и подпря рамо на полицата над нея. Продължаваше да чеше Джордж зад ушите. Глупавото животно опитваше да го ближе по ръката. — Онзи, който е поставил бодливата тел под седлото на Малката Бес, е останал недоволен от липсата на истерична реакция или сериозно нараняване. И затова продължава.
— Да. И този някой наистина успява. На път съм да си изгубя разсъдъка от страх. Едва не паднах на пода, когато го видях, толкова се уплаших.
— Не е точно така. Овладяла си се и веднага дойде при мен, за да разбереш дали ножът е същият. И, разбира се, е същият.
Това не беше истинската причина, но не казах нищо.
— Според теб този някой дали се надява наистина, че ще помисля теб за виновен?
— Добър въпрос. Факт е, че е влязъл тук и е взел ножа. После е трябвало да издебне момент, когато в стаята ти няма никой, да влезе вътре, без да го видят, и да постави ножа под възглавницата ти.
— Да — отвърнах аз и се изправих бавно. — Не би трябвало да бъда тук. Трябва да се върна в Синята стая.
Той дойде да ме изпрати.
— Чуках по всички стени — казах аз като стигнахме. — Не открих никакъв отвор, който да води до таен коридор.
— Нямах представа, че си го направила. Добра идея. Дръж пистолета непрекъснато под ръка, Анди.