— Обичам да омайвам джентълмените. Но си мислех, че тази вечер фокусът на представлението ще бъде косата ми, не гърдите. Съпругът ми казва, че косата ми съчетава повече цветове, отколкото всички есенни листа, които е виждал някога. Той й се възхищава много. Със сигурност всички господа ще й се възхитят също. — Спрях за момент и въздъхнах. — Но, за да бъда съвсем почтена, което понякога не е лесно, ще призная, че според мен вие имате най-красивата коса, която съм виждала. Това ми създаде някои доста неприятни моменти, защото си дадох сметка, че ви завиждам. Надявам се, че ще се забавлявате добре тази вечер. Ще дойдете ли в гостната?
— След малко — отвърна тя и красивите й очи блеснаха насреща ми.
— О, да, лейди Елизабет. Мислех да ви питам какво е мнението ви за размерите на Наполеон? За надареността му?
Уплаших се, че ще се пръсне по шевовете, толкова много въздух нагълта изведнъж. Изгледа ме така, сякаш току-що бях казала, че по веждите й има полепнали мъхчета. И започна да се смее. Смя се, докато от очите й потекоха сълзи и се разхълца. Обърна се и заизкачва грациозно стълбите. Все още чувах смеха й, когато стигна до площадката и тръгна по западното крило.
Искаше ми се само да знам как и защо бях постигнала желания ефект.
Този бал ми беше може би двайсетия след представянето ми пред обществото, но първия, за който отговарях напълно — от оформянето на списъка с гостите, до проверката, че всички комплекти чаршафи за петнайсетте двойки бяха в отлично състояние, и до разчистването на огромната бална зала. В много случаи аз самата чистех наравно с прислугата, нещо, на което бях възпитана в Диърфийлд Хол. В деня на бала слугите сияеха. Бяха доволни от себе си и от мен. Брантли никога не показваше задоволството си, но ми се поклони одобрително на няколко пъти.
Знаех, че никога няма да запомня всички блюда, сервирани на вечерята, макар да бях прекарала часове в определянето на менюто. Дори на няколко пъти се бях скарала истински с мисис Редбрест и готвачката, и това очевидно им допадна безкрайно. Докато наблюдавах как слугите поставят внимателно нескончаемия поток от подноси върху огромната дълга маса, просто не можах да се въздържа да не броя. Блюдата трябваше да бъдат общо четирийсет и две, а сервираха четирийсет и три. Божичко, как ли бе станало това?
Имаше подноси с печена писия, стриди, баници с дивеч, гарниран език, нарязана треска, свински котлети… процесията просто нямаше край. Между оризовото суфле и приготвения по оригинална рецепта пудинг, имаше по нещо, което да допадне дори на най-капризните. Аз самата бях прекалено възбудена, за да ям; струваше ми се, че се нося във въздуха на пет сантиметра от стола си.
Изглежда всички се чувстваха добре. Господата не останаха в трапезарията, тъй като другите ни гости започнаха да пристигат за бала. Лорънс успя да ги отдели от бутилките с бренди и да ги поведе към балната зала.
Около десет часа вечерта в балната зала имаше най-малко сто и двайсет човека и всички те говореха, смееха се, пиеха повече пунш с шампанско, отколкото бе добре за тях, флиртуваха и клюкарстваха. Полилеите блестяха над главите ни, а въздухът ухаеше сладко и изкусително на зимни цветя. По вратовете, китките и ушите бяха накичени толкова бижута, че ако някой крадец успееше да се добере до тях, щеше да помисли, че е отишъл на небето. „Толкова много красиви хора и всички те са тук, защото съм ги поканила аз. Е, трябва да отдам заслуженото също и на Лорънс.“
Оркестърът беше добър. Отмервах такта с крак, когато Джон докосна леко ръката ми.
— Един валс, Анди. Обичам валса особено много. Ще танцуваш ли с мен?
Не отговорих, само си поех дълбоко въздух и се обърнах към него. Той беше великолепен танцьор, умел и грациозен. Беше много висок и едър, но водеше чудесно и аз се чувствах в безопасност, нещо наистина странно, като се има предвид, че беше мъж. Но фактът си беше факт и вече започвах да свиквам с него.
Двамата се въртяхме и правехме големи кръгове, а аз се смеех и се забавлявах много, даже ми се искаше танцът да не свърши никога. Но… След това танцувах валс със съпруга си.
Той беше грациозен и умел. Държеше ме точно на нужното разстояние от себе си, а аз му се усмихвах. Каза, че се гордеел с мен. Заяви също, че съм била най-красивата сред присъстващите жени и бил много доволен, че съм негова съпруга. Нито веднъж не погледна продължително към деколтето ми. Дали изобщо имаше такова желание? Надявах се, че нямаше.
— Благодаря — отвърнах аз. — Много си мил.
Графът ме целуна по бузата, когато танцът свърши, и сподели, че особено харесва прическата ми.
— Не ми ли каза веднъж, че особено ти харесва смесицата от цветове? — попитах аз.