— Сигурен съм, че съм го казал — отвърна той, олицетворение на учтивостта, — тъй като никога преди това не съм виждал подобна хармония върху женска глава.
Прокара върха на показалеца си по бузата ми. Усмихнах се. Съпругът ми винаги знаеше кога и какво точно да каже. Остави ме усмихната, за да се погрижи за маркизата; тя споделила с него, че съм дръзко момиче, ужасно невежо, но дръзко. На мен думите й не ми прозвучаха като комплимент.
Един солиден господин вече чакаше да заеме мястото си на дансинга с мен. Беше пийнал, но нямаше значение. Към края на вечерта вече се бях специализирала в избягване на настъпването по краката. Приятно ми беше да виждам всички тези господа, предразположени да танцуват. Вероятно бяха толкова любезни, защото все пак беше празник и те се стараеха да се държат възможно най-добре. Освен това, както знаех, Лорънс ги бе предупредил, че тази вечер няма да има игри на карти или залагания. И така, нямаше нито една дама без партньор. Оглеждаха разголената ми гръд повече, отколкото беше благоприлично, но не се наложи да изричам нищо неприятно. Имаше един мършав господин обаче, който ме гледаше жадно и, така да се каже, се облизваше. Беше толкова комичен, че се разсмях, което явно не му допадна. Изглежда предпочиташе да се скандализирам от поведението му. Споменах за случилото се на Лорънс и той също се засмя. Мършавият господин носел много подплънки. За него било облекчение да научи, че не го бях ударила. Тогава подплънките можели да се измъкнат.
Колкото до лейди Елизабет Палмър — проклетата красавица, страхувах се, че на пантофките й ще се образуват дупки, толкова разгорещено танцуваше, и същевременно — с неизчерпаем запас от грация. Изигра три валса с Джон. Това беше скандално, поне така заявих пред мис Гилбанк и мис Крислок, които се смяха много. Гувернантката танцува поне два пъти с младия баронет Кристофър Уилкинс, когото бях настанила и двете вечери до нея.
Изпих повече пунш с шампанско, отколкото трябваше. Най-сетне, в три сутринта, гостите започнаха да се разотиват.
В четири часа буквално паднах в леглото; Джордж изръмжа, защото се приземих отгоре му.
ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Следващите четири дни бяха много важен етап в образованието ми. Научих се как да клюкарствам. Научих се как да не се издавам, когато не разбирах нещо скандално. Научих се да флиртувам с мъжете, без да умирам от ужас и, струва ми се, на четвъртата вечер вече се справях нелошо. Но продължавах да не им вярвам. И не рискувах да остана насаме с някого от тях.
Освен с Джон.
Една сутрин лейди Елизабет Палмър най-сетне успя да ме притисне в ъгъла и да ми каже за Наполеон. Намери ме току пред малката гостна. Тъкмо бях избягала от маркизата, която заяви в присъствието на най-малко двайсетина други дами, че би трябвало да се постарая да стана по-висока, тъй като бюстът ми бил прекалено голям за торса. В действителност това изобщо не беше вярно; просто едно от дребните задявания, които излизат понякога от устите на гостите.
— Не мога да търпя повече — заяви лейди Елизабет, като се приближи толкова, че почти допря лице в лицето ми.
— Защо, какво има? Да не би да сте сложили корсет, който заплашва да ви счупи ребрата? Или препечената ви филийка на закуска е била поизгоряла? Да не би камериерката ви да е имала наглостта да откаже да ви донесе гореща вода?
— Затваряй си устата — смъмри ме тя, видимо раздразнена. — Не можеш да ме разсмееш, затова престани да се опитваш. Някой трябва да ти го каже и, струва ми се, трябва да съм аз. Става дума за Наполеон.
— Имаш предвид проклетите му размери ли?
— Да — отвърна тя и ме изгледа така, сякаш ми бе израснал втори нос.
— Джон ми каза да не обръщам внимание на нищо, свързано с размерите на Наполеон. Просто да забравя. И да продължа да живея блажено в невежество.
— Когато стане дума за надареността или размерите на един мъж, се има предвид мъжествеността му — рече лейди Елизабет. — Не може да не знаеш как са устроени господата?
Изгледах я безизразно.
— Да, разбира се. На глупачка ли ти приличам?
Тя успя да завърти очи и същевременно да кимне с глава.
— Да.
Точно в този момент съпругът ми зави иззад ъгъла и се блъсна в нея.
— Боже, простете ми, скъпа. Какво правите тук? Говорите за последните модни тенденции може би?
— Точно така — отговорих аз. — Не си падам много по воланите, а лейди Елизабет току-що ме информира, че най-новото тази пролет ще бъдат именно те. Страшно се разочаровах.
— Караш ме да се смея, дори когато ме лъжеш право в очите — заяви графът и продължи нататък по коридора.