— Моля.
Но се наложи да отсрочи за неопределено време разговора с директора Станислав Никифорович Волков, понеже телефонният секретар в офиса предлагаше на желаещите да съобщят името и телефона си. Мълчеше и домашният му телефон, който Володя Яковлев беше дал на Турецки. Значи става дума за един от следните три варианта: или Волков предава на муровците колата си в двора — по време тъкмо сега трябва да са пристигнали. Но тогава защо му е да включва телефонния секретар? Никой не го прави, ако излиза от стаята си за пет минути. Или вече е предал колата и изпълнен с душевни терзания, си гризе ноктите някъде на път за вкъщи. Или пък нетърпеливата му секретарка Мариночка вече е впримчила елегантния жребец и двамата са пристъпили благополучно към стипълчейза.
След малко Турецки съобрази, че е безсмислено да чака тук Алик. Затова си записа телефоните на Алексей Николаевич Посьолков — служебен и домашен — и се сбогува вежливо със стопанката. Когато вече бе излязъл на стълбите — воден повече от идеите на абстрактния хуманизъм, — леко й се скара, задето отвори напомнящата средновековна крепостна врата, без да пита кой е. Можеха да й отговорят: пощальонът. А отвън може изобщо да не е пощальонът. Нито да е сам.
Ала Павловна кимна, сякаш се съгласяваше, и повдигна неопределено рамене. Но Саша пак не завидя на онзи крадец, който би рискувал да проникне без чужда помощ под покрива на този бункер.
За днес можеше да предположи, че работният му ден е завършил. Трябва да побърза към Грязнов. Първо да се преоблече, да се оправи, като начало да вземе душ. Че това непостоянно време оставя по цялото му тяло усещането за влажна пяна. Но главното все пак е на второ място. Естествено, че Грязнов ще отиде на тържеството на Шура не за да води умни разговори. Може Романова като домакиня, в смисъл като готвачка, да не е кой знае колко добра, но ще има страшно много ядене и най-разнообразно. Свикнал с безкрайните кафета и двайсет вида омлет на Турецки, Слава — много ясно — мечтае да използва случая и да вкуси от истинските небесни дарове, които всички прилични хора си купуват само на голям празник. Но ядене без пиене е все едно славей без песен. Само в изключително редки случаи Слава си позволяваше да пие, когато кара. Напоследък подобно нещо въобще не се е случвало. Следователно за запазване на душевното равновесие ще е принуден да сложи на кормилото на разкошното си ауди племенника Денис. Който няма ни най-малко основание да пие. По този дедуктивен път Турецки изясни за себе си на какво може да разчита, ако се прибере, преди още Грязнови да са тръгнали на банкета.
Но закъсня. Аудито не беше в двора, а навред в апартамента личаха следите от бързането при приготовленията. В банята водата течеше на тънка струйка — чешмата не е затворена добре: това е работа на Денис. На кухненската маса до засъхнала коричка хляб имаше няколко вратовръзки: Грязнов си е избирал. Научи се от Саша на този камуфлаж. В стаята на Слава вонеше на одеколон — Турецки отвори малкото прозорче, защото Грязнов няма да може да спи тук.
„Е, приятели, щом сте могли да постъпите така с мен, не сте ме изчакали пет минути, вървете по дяволите! Ще се приготвя, без да бързам, ще отида с моята кола, ще се правя, че пия, макар това да е много обидно, но може да е за хубаво. А после ще видим. В най-лошия случай ще обърна някоя и друга чашка, кой ще ми забрани? Катаджиите са в конфликт главно с ДС-то, то се знае, умират си от кеф да ругаят антипода-чекист. А към нас, от прокуратурата, се отнасят спокойно. Може би ни считат по-близо до своите. Пък и нали работим заедно, постоянно контактуваме. Така че може да не се страхувам, няма да ме спрат, ако ме спрат — ще намигнат и ще ме пуснат.“
Саша си преброи парите. Разбира се, не е Грязнов и не си играе с милиони, но все пак имаше лична гордост. Това никой не може да му го отнеме. Не върви джентълмен като него да купува за Шурочка някоя шарена дивотия, която децата на жаркото азербайджанско слънце представят за истински хризантеми, че и за хубост ги поръсват да блестят. По-добре да купи роза. Една, няма да му стигнат парите за хилав букет. Петнайсет хиляди ти искат, сякаш е една копейка, не им мигва окото! Обидно, но какво да се прави? „Ноблес оближ!“ — както казват французите, което ще рече: положението задължава.
11.
Турецки пристигна пръв на тържеството, май му се случваше за първи път в живота. Разбира се, ако не броим Олег, по-малкия син на Шура. Докато Саша поднасяше яркочервената си роза и тримата заедно се блъскаха в антрето, Шура неочаквано установи, че той е по-нисък от Алка комай с десет сантиметра. Ами да, за нея синчето винаги ще си остава малко момче, въпреки почти двуметровия ръст.