— Да ти кажа ли честно, Денис?
— Аха!
— Гледах си на кафето, което остава в чашата на чичо ти вечер.
— Какво го слушаш, Дениска! Гледал си на кафе! На какво учиш младите, старши следователю по особено важни дела?! А ти, Дениска, също задаваш глупави въпроси! Не видя ли как се трепеше нощем?
— Слава, по-тихо. — Турецки го дръпна за ръкава. — Все пак това е следствена тайна.
— Там е работата, а ти ми развращаваш младежта. Пил кафе — гледал си и хоп — да ви съобщя решението! Ти, Дениска, следи хода на мисълта му. Горе-долу си в течение. Първо — самолетът от Франкфурт. Елмазов има там филиал — второ. Убит е не само Елмазов, но и куриерът — три. Кочерга, който цяла нощ се изповядва у нас в кухнята, е бил преследван във Франкфурт, а го пипнаха в Москва, това четири. Къде изчезна Отари Санишвили, оня, на чиято любовница разбивахме вратата на апартамента? В Германия — стана пет. Виждаш ли, свършиха ми се пръстите на ръката и пак сигурно не е всичко. Скъпият ти чичо Саша още не е разказал всичко. Разбираш ли сега откъде се взема тая интуиция? Да, да, племеннико, има още да учиш… Ей, момчета, виждам някакво раздвижване!
През стъклото на балконската врата видяха, че в стаята влизат началникът на МУР Юра Фьодоров с полковническа униформа, а след него солиден чичко, той пък цивилен.
— А така — обади се недоволно Грязнов, — пристига нашата славна Московска криминална милиция в лицето на последния засега началник, а с него и приятелят му Валерка Лагунин, не ща да го виждат очите ми.
— Ах, ето кой бил! — плесна се Турецки. — Гледам позната физиономия, а не мога да си спомня кой е.
— Оная въшка, кой! — измърмори Грязнов. — Натиска се да става началник, настъпва като танк. Всичко помита по пътя си. Направи мръсно на петима от преданите си хора. А в средата на годината получи генералски чин и сега е началник на специалната инспекция за личния състав на вътрешното министерство. Почакай само малко и ще видиш, че този тип ще се настани в креслото на заместник-министъра. Каква инспекция имаме само — като гестапо, най-долната служба в цялата система на МВР.
— Но за какъв дявол е притрябвал на Шура? Е, може да е изиграл някаква роля при назначаването й, въпреки че от него нищо не е зависело.
— Остави се… Щом се е самопоканил, значи нещо му трябва. И сега не е възможно да му кажеш да ти се маха от главата. И ще трябва цялата вечер да търпим тая фъшкия… Слушай, Саша. — Грязнов изведнъж се наклони тайнствено. — Ами ако му трябва Олег? Той съвсем не е деветата дупка на кавала в комисията по престъпността към Съвета за сигурност! В службата си Олег чисто и просто ще го разкара и няма да му мигне окото, а така, в домашни условия? А? Какви хора! Всеки си прави калната политика, където може!
— Вячеслав Иванович, ти си бил страхотен! — възхити се Турецки от неочаквания ход на мислите му.
А от друга страна — защо да не е така? Слава също не е вчерашен. И има достатъчно опит в общуването с подобни „гниди“… Трябваше да влизат вече, но нещо отвътре го човъркаше и не му даваше мира.
— Познавам го — кимна небрежно Турецки. — Като човек не струва, но най-лошото е, че е долен женкар. За него няма нищо свято. И не разбирам с какво толкова ги омайва, няма никакъв фасон, а жените умират за него. Ти, Славка, го дръж на метър от Татяна, че ще я отмъкне подлецът!
И всичко в него заликува, когато Саша видя как Грязнов се засили към стаята, където в този момент генерал Лагунин вече бе наклонил оплешивяващата си глава, за да докосне ръката на ослепително ефектната Татяна Павловна. Грязнов свойски отмести Лагунин настрани, както се премества мебел, поздрави го в движение и с негова помощ Татяна веднага се озова на другия край на масата извън обсега на генерала.
Естествено, Турецки съчини всичко, което се отнася за Лагунин, но нали познаваше добре милиционерския генералитет. А че Лагунин охотно би помогнал на Танюша не само да завърши института, но и веднага би я взел във ведомството си, тоест под себе си, това не се нуждаеше от никакви доказателства. Затова бе прав: не изоставяй разкошната Татяна, няма какво да я демонстрираш на разни генерали.