Олег наблюдаваше пристигането на гостите индиферентно, със скучаеща физиономия. Саша засече погледа на Шура към сина й, а после към Лагунин и разбра, че по този начин показва на Алка кой е деветият сред гостите. После лично тя представи генерала на Олег и май Лагунин хич не му хареса. Настана непредвидена, неловка пауза, по време на която двете жени оправяха приборите по масата, Олег изваждаше от стенния бар бутилките и отваряше наред. При вида на изобилието по масата Фьодоров доволно потриваше ръце и бърчеше нос, за да улови апетитните аромати, долитащи от кухнята.
Най-накрая се появи Меркулов с огромна тортена кутия в ръцете. С влизането му стана някак по-спокойно, по-уверено и весело. И цялата компания започна да сяда на масата.
Сковаността на Меркулов изчезна и на масата се върна някогашната му непосредственост, която му позволяваше да бъде свой човек във всяка компания и всяка кръчма на Москва или близките околности. Той произнесе блестящо два тоста и за лъскавите пагони на Шурочка, и за нейната способност да събира около себе си само онези, които наистина заслужават. С една дума, намеците бяха от явни по-явни, но никого не обиждаха, а напротив, предизвикваха взривове от ново веселие. Костя успя много бързо да успокои напрежението, възникнало поради присъствието на чужд като цяло човек, и веселието се отприщи.
Кое е любопитното: да речем, събират се в тесен празничен кръг художници или компютърни специалисти. За какво си говорят? Разбира се, че за работата, която на първо място е интересна за тях. А днес те за какво да си говорят? Естествено, ако не беше тук „чуждият“ генерал, отдавна да са започнали да обсъждат перипетиите на текущите дела, и ще се горещят все повече и повече. Понеже почти всички гости практически имат отношение към тях, дори да е в различна степен. Да не говорим за свидетелката Грибова, на която някак ненатрапчиво Олег започна да отделя все по-голямо внимание.
Грязнов имаше една хубава, но опасна за самия него черта. Въпреки богатия си опит в МУР, където доверието и проверката не са слабост на бившия американски президент, а основен принцип на следствената работа, Славка е безкрайно доверчив. Естествено, към своите хора. Да вземем тази Татяна. Разбира се, не е известно до какъв градус са техните взаимоотношения, но щом я води на гости със себе си, значи не му е просто приятелка. Добре, Слава, размишляваше Турецки, харесваш я, но не бива да си абсолютно сигурен в обратното. Тя е млада жена, сигурно си знае цената, защото не може да не вижда как я разглеждат мъжете и какво искат от нея. И това, че още не е омъжена, съвсем не значи, че е девствено чиста в очакване на принца си. Задочното следване в юридическия факултет не е кой знае какъв живот. Добре, сега си е намерила Славка. Можеше да е друг. Но Грязнов далеч не е принцът! И годинките му клонят към средностатистическия пенсион. Също като в онзи еврейски виц — не е модел за булка. А кой тогава е „модел“? Ами ето го — Олежка, Алка, по-малкият Шурин син — седнал е почти срещу нея, съвсем млад, но вече достигнал не малки висоти в правозащитната област. Защо да не става за жених? С една дума, Слава напразно е довел тук дамата си, ще му я отмъкнат, ще я вземат, Бог ми е свидетел… Но той е доверчива душа, нищо не забелязва, и напразно. Но как да му каже, без да го обиди?
Докато Саша се усъвършенстваше във вътрешни монолози, на масата настъпиха известни тематични изменения. Народът, след като неведнъж обръща чашите за генералската шапка на Шура, бе минал към общата политика и накрая засегна най-болната и непосредствена тема — развихрилата се мафия.
Засега никой не засягаше преднамерено делото, което водеше Турецки, и изведнъж чуждият, този генерал с цивилно облекло, се обърна директно към него — не към Костя или Фьодоров, а именно към Саша, и то с лепкави като мед думи:
— Какво, излиза, че този път ваашият боогаташ бил убит от собствения си телохранител, така ли?
Турецки не успя нито да потвърди, нито да отхвърли въпроса-твърдение по две причини. Първо, устата му бе натъпкана с пушено пиле. Саша си позволяваше да взема по малко от месото, за да му е удобно да попийва от лекото вино. За да не се съблазни хубаво да се накваси. Защото изведнъж се появи такова желание. А второ, Меркулов го изпревари, пое инициативата и вяло, сякаш става дума за нещо рутинно, втръснало му, измърмори, без да гледа някого:
— Да, тези слухове са верни. Прекратяваме делото поради смъртта на обвиняемия. Само че този път — Костя вдигна равнодушния си поглед към генерала — не е действала никаква мафия. Убийството е по личен мотив. Всичко е окончателно установено. А самоубийството на госпожа Силвинска е бездарна инсценировка и престъпникът също ни е известен. Това е някой си Санишвили.