Да върви по дяволите! Възрастни хора са, да се оправят сами! Но сега възникна нов въпрос: на какво отгоре ти, Александър Борисович, си пъхаш носа там, където не ти е работа? Какво, завиждаш ли? Или Татяна е кокалът, който са ти измъкнали от устата? Но нали сам се отказа, когато тя нямаше нищо против. Защо ще се правиш сега на моралист?
Не, беше време да приключват този домашен концерт. Още повече че всичко в дома на Шура е изпито, тоест всичко, което Олег отвори. Като издебна момента, Турецки пошепна на Костя, че може да го закара у тях. Той огледа Саша с известно съмнение, после смигна, като кимна към отчаяно кокетничещата с Олег Татяна, също разпери ръце — сиреч какво да се прави, всяко нещо свършва, и каза, че сега „ще закрие тържественото заседание“.
— Приятели — чу Саша на излизане от кухнята, където ходи да пие вода, — дойде време да зададем сакраменталния въпрос: не омръзнахме ли на домакинята? Тихо, тихо, Шура, не размахвай крила, знам, че ти омръзнахме. Но на сбогуване искам да напомня една мисъл на Конфуций… имало е такъв велик китаец. Той казва така: знаещият не се съмнява, човечният не се тревожи, смелият не се страхува. И всичко това има най-непосредствено отношение към нашата забележителна Александра Ивановна Романова. Хайде да изпием това, което е останало в чашите, за нейно здраве.
Бива си го Костя, голям философ.
Настана лека бъркотия: кой накъде ще пътува. Олег май съвсем се напъна и започна да предлага на Татяна Павловна своите услуги и транспорт. Грязнов доста безцеремонно и за двамата заяви като в оня стар виц: който я вечеря, той ще я танцува. С други думи, аз я докарах тук, аз ще я прибера. На възражението на Олег, че Слава доста е пил, Грязнов възрази резонно, че именно Олег е пил, а Дениска, поканен за шофьор, дори не е докоснал чашата. Спорът щеше да се разрази, когато Татяна прояви благоразумие и хвана Грязнов под ръка, като изпрати въздушна целувка на заскучалия Олег. След минута по-малкият син на Шура се притисна до рамото на Турецки и зададе не много ясния въпрос:
— Саша, можеш ли да ми обясниш за какъв му е Таня? Та той е стар, вече е на шейсет.
— Не лъжи, само минава петдесетте. Има разлика.
— Точно така! Бели коси на главата и бяс в краката… И от рижата коса останали само петна, ама не се дава! А ние с нея си поговорихме. Бива си я, само че…
— За какво говориш?
— А — отказа се Олег, като се люшна пиянски. — Я си помисли какъв свидетел става от нея?
— Откъде го измисли? — Турецки усети, че сякаш го пронизва ток, но дори не вдигна очи. — Извинявай, нещо не те разбирам, за какво говориш.
— Я стига, Сашка! — Олег леко го перна с длан по рамото. — Че тя сама ми разказа всичко как сте я изловили с оня Грязнов.
— Каквото било — било! Нали приключихме делото, на кого е нужно вече? Нали и ти чу какво каза Костя.
— И правилно, Саша. По-добре заминавай за Мюнхен! Там е топло. Биричката е хубава, да се окъпеш! Добре де, не ми обръщай внимание.
За миг на Саша се стори, че Олег изобщо не е пиян. Но нали видя с очите си как обръща чаша след чаша. Просто се държеше добре, а сега се е отпуснал. Но защо Татяна му е разказала, че се явява свидетел? Нали се разбраха да пази всичко в тайна, е, доколкото е възможно.
— Олежка, аз ще вървя. — Турецки махна дланта му от рамото си.
— Аха, аз също — кимна той и намигна пиянски.
— Ти недей — не си струва. Аз нали пийнах съвсем малко винце. По-добре остани у майка си.
— Тука? Така ли мислиш?… Ще помислим. А ти звъни, Саша, звъни. Аз не ти мисля лошото, ей богу. Аз тебе, нали разбираш?
Саша изведе Олег от кухнята в стаята, в буквалния смисъл го връчи на майка му и се запъти към антрето, където се обличаше Костя.
— Александър, хайде да вземем Юрка с нас. Не възразяваш, нали?
— Аз не възразявам, но той какво ще каже? Как е генералът му?
— Генералът е с колата си. Юра отиде да го изпрати.
— Ами Грязнови къде са?
— Всички си отидоха… Да, гълъбчета, ама ще забъркате някоя каша, да ви кажа аз. — Костя огорчено махна с ръка и погледна Турецки под вежди: — Ще се изядете. Хайде да се сбогуваме с домакинята.
Те се разцелуваха с понатъжената Шурочка. Олег лежеше на късичкото за него диванче, изпружил нозе и похъркваше. Спи човекът. Затова се постараха да се разделят тихо.
12.
В колата Саша разказа на Костя и Фьодоров за посещението при Волков, директора на хотел „Урожаен“, за неуловимата „деветка“, после за Посьолков, отишъл си от света преди година, но до вчера разпореждал се с взетата под наем кола. Юра потвърди и добави, че Яковлев вече е доложил: портокаловият фолксваген е предаден на разположение на криминолозите.