Но когато започна разказа си за посещението на Денис Грязнов в отдел „Периодика“ на библиотеката, Костя го прекъсна. Каза, че около дома му, където вече пристигаха, има павилион, в който сутринта е видял много симпатичен ликьор. Във връзка с това се роди предложението: той взема ликьора и се качват у тях. Льоля, съпругата му, ще свари силно кафе и с него ще изпият въпросния ликьор.
Никой не възразяваше, още повече че имаше за какво да говорят.
— Как ти хрумна да се появиш заедно с оня особист? — обърна се Турецки към Фьодоров. — И той ще се пише приятел!
На което Юра отговори с несвойствена лаконичност и неприкрита враждебност, сякаш отряза с нож:
— Той сам се лепна. Казвам му: Шура няма да кани гости. А той: аз не отивам на гости. Ти, казва, ме запознай със сина й. Е, скъпи приятели, не мога да питам генерала: а той защо ти е? Вземи, че се запознай сам. Какво да направя, представих ги един на друг, макар че както знаете, ние с Олег не сме достатъчно близки. А си нямам понятие за какво са говорили, какво ги е интересувало. Не ми говорете за него!
Останаха дълго в кухнята, пиха кафе и го подправяха с вносния тъмносин ликьор на име „Кюрасао“. Главната тема на разговора бе убийството на Манфред Шрьодер, директора на немския филиал на банка „Златен век“. А ролята на докладчик бе предоставена на Турецки, естествено.
Използвайки данните, които му съобщи Олег Марчук-Романов миналата седмица по време на разговора им в Белия дом, Саша предположи, че съществува някаква много голяма финансова афера, чието централно звено може да се окаже именно Франкфурт на Майн. Нали не е наречен финансова столица на Германия заради хубавите му очи. Също там се намира филиалът на „Златен век“, а в Москва е седалището и във връзка с убийствата на двамата ръководители, при това на практика почти едновременно — разликата е малко повече от едно денонощие, — може да се направи примерно такъв извод. Възможно е господин Шрьодер или да е разобличил аферата, или само да е искал да го направи, но незабавно става първата жертва на аферистите. „Куриерът“, който изпраща при Елмазов, неговият партньор и президент на банката, достига целта, но е взривен заедно с Елмазов в автомобил вече в Москва.
Какви други варианти може да има?
Ами например такъв. И тъй, Шрьодер заплаща с живота си личната намеса във финансовата афера. Но не е изключено за аферата, както и за убийството на немския банкер, да знае още някое лице — мистър Хикс или „куриерът“. Убийците също знаят за съществуването му и го преследват. Тогава, без да се доверява на някого, „куриерът“ лети за Москва, при Елмазов, а може и при някой друг по-висшестоящ, за да разкрие тайната на престъплението. Посреща го не само банкерът, но и някой друг, когото „куриерът“ познава добре. Този, високият, с дълъг шлифер, сяда на задната седалка. Когато колата навлиза в Кремъл, той слиза за минутка по работите си, след което мерцедесът става на парчета от взрива и изгаря почти без остатък.
— Костя, имаш ли представа дали от МУР са дошли фотороботите на онези двамата?
— А трябваше ли да дойдат?
— Помолих твоята Клавдия да ги заключи в сейфа си, за да не ги види нито едно външно лице.
— Значи ги е заключила, утре ще ги погледнем. Ами да, поредната версия, която май наистина е последна, горе-долу изглежда прилично. Юра, ти как мислиш?
— Та тя фактически по нищо не се различава от другата му версия, също последна. Наистина, появили са се нюанси, но…
— И аз искам да отбележа — Костя прекъсна Фьодоров, — че в последната версия някак си няма място за убийството на партийната дама. Тя пък за какво им е?
— Да, няма място. Но мога да предположа, че по подобен варварски начин твърде грубо ни пробутват партньора на Елмазов Санишвили, с което се цели объркване на делото. Понеже вече възникват политически мотиви — партийни сметки в банката, предизборна надпревара, отстраняване на конкурент на изборите за Държавната дума, до които на практика остава само месец. С една дума, следствието се обърква напълно, придава му се политическа окраска, в играта се намесва ДС-то — и в резултат имаме това, откъдето започна всичко: делото благополучно е зарязано и почти забравено. А при нас „увисва“ двайсет и седмият банкер-покойник. Но нали това никого не вълнува. Новата Дума ще има съвсем други проблеми. А най-накрая нашият главен ще бъден изпратен в пенсия. Или на по-друго място.