Дъските на бившия прелез бяха отдавна изгнили и когато колелетата започнаха да преминават през релсите, колата се разлюля като лодка на вълна. Шофьорът трескаво стисна кормилото, наведе се напред, за да оглежда пътя и веднага заби лице във волана, защото силният удар отзад му проби черепа.
— По-бързо — извика задният. — Изключи мотора! И светлините! Къде са документите му?
Предният бръкна под куртката на шофьора, извади портфейла му, а от него шофьорската книжка. Вторият му светеше с фенерче. Първият се обади:
— Той е. Да се махаме — и пъхна портфейла с книжката на коленете на шофьора.
Те се вслушаха и едновременно чуха близкия тътен на приближаващ влак. Убийците се наведоха и притичаха през прелеза, огледаха се, вече с усилие различиха в мрака светлото петно на колата, застинала напреки на релсите, по които приближаваше нощният влак.
След една-две минути пронизителният рев на влаковата сирена разтърси нощта, после се чу скърцане на спирачки, с които машинистът напразно се опитваше да предотврати катастрофата, грохот, скърцане и най-накрая малко по-нататък, отстрани, където влакът завлече нещастния автомобил, избухна пламък и се чу взрив.
Дотичалата след малко оперативна група от Кунцевската милиция извика необходимата техника и някъде след около час, тоест към два през нощта, свалиха обгорелия скелет на колата, след което влакът продължи към Белоруската гара. А на мястото на трагедията започна работа полусъненият следовател от междурегионалната прокуратура, който караше нощно дежурство.
Вторник, 10 октомври
1.
Рано сутринта Грязнов седеше в кухнята — само по шорти — пиеше кафе и свирепо димеше с цигарата. Саша, на път за тоалетната, кимна и му пожела добро настроение. Но Грязнов само мрачно врътна глава, от което можеше да се направи извод, че вчерашната вечер не е завършила успешно за Вячеслав Иванович. За миг в главата на Турецки сякаш просветна: „Нещастнико! Не ме послуша, а сега страдаш… Ех, ти, рижи, гониш шейсетака. Разбира се, шейсетак. Аз, че съм на четирийсет и още оохоо! Мога.“
— Знаеш ли какво ми заяви снощи тази глупачка? — вдигна Грязнов тъмните се очи от чашата.
Саша седна отстрани на масата и също си взе цигара.
— Вие, казва, все имате работа, работа, дори пиете заради работата, а аз, казва, така искам да се чувствам хубава… жена. А?
— Повтаряш моите думи, старче.
— Какъв старец съм ти аз? — възмути се Грязнов. — Я си дай ръката! Кой — кого?
— Не говоря за това. — Разгорещеността на Слава не можеше да не предизвика усмивка. — Кога я води на театър? Или на ресторант, където богаташите пилеят валута?
Грязнов се навъси и започна ожесточено да разресва с длан силно оределите си къдрици. Кой ще каже какви са сега на цвят: светлокестеняви или прошарени?
— Смяташ, че има нужда от това? — попита сурово той.
— А ти смяташ, че няма — отвърна в същия тон Турецки. — Карай по-нататък в същия дух… Славка, аз се притеснявам заради друго.
И като се стараеше да е точен, Саша му предаде вчерашния си разговор с Олег. По-точно не където се говореше за Грязнов, а за Татяна, която се е издала като свидетелка.
— Как смяташ, ще е удобно ли сега да й звънна? — поинтересува се Турецки, като гледаше часовника си: седем сутринта.
— Не знам. — Грязнов сви рамене. — Може би след час, макар че… Звъни! — решително завърши той. — Те започват работа в девет сутринта. — Грязнов лично набра телефонния номер, почака и подаде слушалката на Саша.
Чу не много сънен, мързеливичък глас, който измяука:
— Ало?
— Добро утро, Татяна Павловна, Турецки ви безпокои рано-рано сутринта. Как е скъпоценната ви главица? Не ви ли боли?
— Ах, Александър Борисович! — Радостта й бе твърде изкуствена. — Благодаря за загрижеността. Всичко ми е наред. На какво дължа честта?
— Танечка — започна проникновено той, — нали се разбрахме с вас, засега да не съобщаваме на никого за нашите работи. И вие, като бъдещ юрист, разбирате, че съществува определена следствена тайна. Защо сте разказали всичко на Олег?
Смущението й трая не повече от секунда. Но му се стори много дълго. А отговорът — просто невероятно нахален.
— Един момент! — С такъв прокурорски тон отдавна не бяха говорили с Турецки. — Как искате да ви разбирам, Александър Борисович? Какви игри започвате да играете с мен?