— Ама как! — пак се засмя Олег. — Вие, старците, непременно търсите повод да уличите младите като мен в някакви от ваша гледна точка неблаговидни постъпки. Не съм ли прав?
— Олежка, как не те е срам! — Той реши да е мек като восък, за да не получи отказ.
— Ако няма да морализаторстваш, мога и веднага.
— Не, сега точно не мога, имам спешна среща.
— С кого, ако не е тайна?
— Тайна е, но нали ти се съгласи доброволно да ми станеш консултант? Или греша?
— Ти, Саша, никога не грешиш, е… за да не се възгордееш, почти никога. Но ако не ме лъже слухът и паметта, струва ми се, че прекратихте вашето дело за мерцедеса? Или не сте? Само за заблуда ли съобщихте снощи така?
Умен е, проклетникът. Затова е близо до президента. Вярно, там има всякакви, но глупавите не се задържат, предполагаше Турецки. Може би бедата е друга — че са прекалено умни. Хайде, стига вече, тия мисли се появиха просто така, без никаква цел.
— Костя каза вчера напълно сериозно. Относно убиеца на банкера. Но Олежка, самият ти си юрист и знаеш, че около твоя мерцедес…
— Защо пък моя? — изсумтя той.
— Не се хващай за думата, грешка на езика, исках да кажа нашия, разбира се. Какво общо имаш ти? Около този мерцедес възникнаха толкова неща! Оная Кармен, други обстоятелства. Например намерихме колата, с която престъпниците са преследвали Кочерга. А около нея също има покойници и — тишина. Разбираш ли, на президента ще доложат, естествено, че убиецът на банкера е намерен. Делото ще отиде в архива. А МУР ще преследва още дълго оня Санишвили, защото убийството на мадам Силвинска е в техни ръце. И така нататък. За него няма вече аз да мисля, а Юрка Фьодоров с неговите „архангели“. Та кога и къде можеш да ме приемеш?
— Гледай каква тържественост! — възхити се Олег. — Ами ако ти е все едно какво ще ядеш и пиеш, хайде ела у дома. Впрочем нито веднъж не си бил у нас, тъкмо ще видиш от какво си се отказал, като не премести твоите момичета при мен. А в колко часа? Кога свършваш?
— Изобщо, когато съм готов. Но честно казано, днес имам една камара работа. Затова…
— Разбрах, ще те чакам между осем и девет. Ако не дойдеш, ще ми хванеш цървула!
— Кажи адреса.
— А, да, пиши: знаеш ли улица „Корольов“? Който се е занимавал с Космоса. Пиши: номер… вход… код първи… домофон втори… етаж… апартамент. И както се казва, чукай силно с крак три пъти по вратата! Чао!
Не, може Грязнов да се отнася към него както ще, но Турецки се отнасяше с някаква особена нежност към по-малкия син на Шура, към този крачещ стълб… Да ги сравним само с Кирил. По-големият брат е по-сериозен, по-спокоен, може би не е изключено да е по-умен. А този е по-ярък някак. Нека да е по-безразсъден, по-непредсказуем. Или Саша не разбира нищо, или все пак Алка вчера е отмъкнал кобилката от мужика. Като е отмъкнал, отмъкнал я. Младежка им работа. Ако Турецки беше малко по-млад и по-свободен, щеше да направи същото. А може би нямаше да подлага крак на приятеля си. Но нали тази крачка е взаимна — както твърди един класик, която булка не й стиска, не си иска. Тогава кой е виновен? А това може да види със собствените си очи съвсем скоро. Турецки не се смяташе за голям физиономист, но все пак му бяха известни някои наченки на психологията. За тази цел трябва да успее да хване президента Посьолков до вратата му и като създаде атмосфера на доверие и хумор, да се качи заедно с него в офиса. И помощничката му да го види.
Всички тези волни мисли блуждаеха из главата на Саша, необременена от вчерашните алкохолни вълнения. Да, но мислите бяха вчерашни. И при това не най-весели.
Понеже нямаше пропуск за бившите партийни територии, трябваше да побърза. Алексей Николаевич не може да няма такъв пропуск… Но какво прави неговата фирма в тези сгради? Трябва незабавно да изясни всичко за тази „Мостранслес“. Защо не се сети по-рано? Сериозен пропуск. Време е да си лепне наказание. За нехайството си. Но на кого да възложи да проучи фирмата? Да не се окаже много удобен покрив за някого. С нея биха могли да се заемат близнаците-куки от МВР и ФСС. По-точно, могат да не го направят. И тогава всичко неясно веднага ще стане ясно. По този въпрос може да се посъветва и със Слава, сега сетивата му са изострени от назряващия конфликт. Само да не се получи така, че нарочно го „пробутва“.
Успя да паркира колата на мръсната, затрупана със строителен материал площадка между „Илинка“ и „Богоявленска“. А после бегом обратно — към „Николски переулок“. Не е тичал, но бързата крачка за човек, който не прави всеки ден кросове около езерата в Останкино, е сериозно натоварване за дишането. А при срещата трябваше да изглежда абсолютно спокоен и може би дори малко ленив оптимист, изпълняващ рутинната си никому ненужна работа и най-вече желаещ да се отърве от нея по всякакъв начин.