Турецки взе документите си и пакета с фотороботите и напусна кабинета на Меркулов.
Може би някъде дълбоко в себе си искаше да чуе успокояващия, кадифен глас на Вера Константиновна, но уви, обади се груб и мъжки. Без никаква надежда Саша съобщи какво по-конкретно го интересува и чу:
— Елате, има резултати.
Това е добре. Сега остава само доктор Курзаев.
— Как е нашият тежък живот, уважаеми Ким Шогенович? — започна отдалеч Турецки.
— Ах, вие ли сте! — чу той насмешливия глас на професора. — Какво ново? Кого са претрепали, кого са отровили? С какво да помогна?
— Пфу, пфу, пфу! Засега Бог е милостив. А можете да помогнете с едно: как е моят самоубиец? Сам или все пак са му помогнали?
— Помогнали са му, Александър Борисович, и още как са му помогнали! Чисто направено, но ние с вас все пак успяхме, хванахме последния влак. Почти на нулата бяхме, браво на нас! И сега какво? Формулата ли ви трябва? Името? Първото — горе-долу, а по втория въпрос, извинявайте, драги. Не съм измислил аз това съединение, нито пък аз ще стана лауреат за него… Впрочем, какви ги дрънкам? Защо не дойдете, ще поговорим? Или ви трябва спешно и направо по телефона? Бива ли така, Александър Борисович?
Саша разбра предпазливостта на Ким.
— Ще намина към вас. Разбира се, имате право. Нали няма да възразявате, ако дойда някъде след час?
— Ще чакам — Курзаев завърши кратко разговора.
Започва се обаче, както казва оня чукча. Навсякъде има следи. Меркулов вдигна слушалката:
— Костя, има следи. И там, и там. Да отида ли?
— Добре, но се постарай по-бързо. Днес може да имаме среща. С мой стар приятел.
4.
Ким го посрещна на площадката на етажа си по бяла манта и го заведе в лабораторията. Сътрудниците сигурно бяха предупредени и когато двамата влязоха, всички напуснаха помещението.
Саша поседна на масата срещу професора. Ким извади от сейфа бележник със записки и без да гледа в него, разказа доста пестеливо как е успял да открие ясна следа от много силен психотропен препарат.
— Още в моргата при огледа на трупа обърнах внимание на редица признаци: необикновено мускулно напрежение, подут език, крив врат и редица други. Александър Борисович, това е така нареченият невролептичен синдром. Шизофрениците го понасят спокойно, а пък здравите — зле. Както ви е известно, взех за изследване кръв, урина, слюнка, сперма, фекалии. Онова, което може да запази следите на психотропен препарат, вкаран в организма. Обикновено отровата излиза през бъбреците и черния дроб. Е, за да не обяснявам надълго, все едно, няма да разберете и не ви трябва, започнах да търся по всички групи и намерих пипотиазин. Това е извънредно силен препарат, но се задържа в организма не повече от осем часа. В нашия случай пък, както разбрах от вас, течеше вече второто денонощие, а повечето отрови, както знаете, имат лошия навик да се изпаряват бързо. С една дума, успях да хвана този по-издръжлив вид невролептик, от което може да се направи извод, че в дадения случай имаме работа със съвсем нов препарат от групата на пипотиазините. Най-вероятно това е флюпипотиазин. Чувал съм за това психотропно средство с необикновена сила, бързо и изцяло потискащо волята, но… както се казва, не съм го държал в ръце.
Ким прекара някак замислено дланта си на музикант по стилната си прическа — от високото, „учено“ чело към темето — и с показалец оправи очилата на носа си. Движенията му бяха ясни, сякаш проверени, а в присъствието на студентки или симпатични лаборантки — разчитащи на определен успех и подражание. С една дума — Маестро. Но сега всичко казано вече бе недостатъчно за Турецки.
— Ким, този твой „пип“ на таблетки ли е или на ампули?
— Без съмнение на ампули.
— Ясно. А къде могат да го произвеждат?
— Имаш предвид у нас ли? Мисля, че преди две години можех да ти дам съвсем точен адрес — Ким се наклони към Саша: — Тринайсета…
Турецки кимна. И той помисли същото. Специалната лаборатория номер тринайсет принадлежеше на КГБ. И там работеха истински майстори. А проверката на новите препарати в действие, използването им — това изобщо не беше проблем.
— Още ли съществува? — Въпросът, естествено, не бе от най-добрите, затова Ким се усмихна:
— Саша, и ти ми отговори на един въпрос: не знаеш ли дали още съществува? Предполагам, че съществува, макар че номерът сигурно е друг.