— Как ще се свържем? — попита Меркулов.
— Трябва да предам на тате поздрав от вас. И той ще ви звънне.
— Добре. — Меркулов погледна часовника си. — Имаме ли още пет минути, Гена? Тогава, ако може накратко какво става при вас с Крайни?
— Арестуван е той и трима негови заместници от УРАФ. — И специално за Саша домакинът поясни: — Управление за регистрация на архивните фондове. Темата — задграничните паспорти. От февруари ги следим.
— Благодаря, ще имаме предвид. Кога ще откриете тайната?
— Тези дни ще има публикация. Така че вече няма никаква тайна.
Меркулов се надигна трудно от мекото кресло.
— Ясно, разбрано, Гена. Още веднъж поклон на Юра.
Те се облякоха, стиснаха ръката на домакина, излязоха мълчаливо на площадката. Като слязоха на етажа, Костя рече:
— Тръгни наляво, направи кръг и излез на старата Балаклавка. Там има магазин „Прикарпатски шарки“, спри до него.
Около колата на Саша се караха двама мъже. Турецки съобрази, че е заел чуждо място: до тротоара чакаше жигула от пети модел. Като се приближи бързо до колата, Саша си призна:
— Извинете, момчета, съвсем се обърках тука, нали разбирате, спрях за минутка, да намеря блока, а няма кого да попитам. Като че ли всички са измрели! Не можете ли да ми кажете как да стигна до номер деветнайсет?
Те се спогледаха някак странно и започнаха да обясняват, като се объркваха и питаха един друг. Турецки за миг заключи: „Неопитни са момчетата, изглежда. Шарани, а не оперативници…“ Но разбра и друго: трябва добре да запомни гладките им муцуни и да изчезва без повече обяснения. Което и направи. Турецки скочи в колата, като се молеше този път да не го подведе. Размина се: не го подведе. Но се оказва, че все пак не са забелязали и двамата с Костя. И още как!
Той се повъртя между кооперациите и най-накрая пресече булевард „Черноморски“. Сега, както обясни Костя, трябва да кара по диагонал между сградите, а там е магазинът. Като следваше наставленията, Турецки лесно излезе до магазина и забеляза Меркулов да чете обявите по стълба на лампата.
Костя щеше да излезе срещу колата, но Саша храбро го отмина, спря на петдесетина метра по-напред, слезе и тръгна към него. Той направи учудена физиономия, но веднага помръкна, щом Саша му разказа епизода с шофьора на синята петица.
— Ще потърсим ли, или да се отбием при момчетата? — Турецки предложи да изберат вариант за преглед на колата.
— По-добре да помълчим — реши Костя. — А за да не те измъчвам, ще ти кажа: Гена е от ССБ.
Саша разбра: Службата за собствена безопасност при Федералната служба за сигурност. Сериозен ход. Но той очакваше и продължение.
— Хайдер — в училище го наричахме Юра — по едно време беше министър на сигурността в Татария. Стига ли?
До колата си Саша коленичи и огледа дъното, доколкото можеше. Като че ли няма нищо съмнително, обаче… сега има такива майстори, че могат да ти пъхнат на онова място „карфичка“, а ти дори да не усетиш. А някъде отзад в онази синя петица седи един кръглолик гадняр с каскет и слуша как коремът ти къркори от глад. Съвсем на място: „От сутринта не съм слагал нищичко в устата си.“ Меркулов се усмихна (не хареса израза ли?) и отбеляза, че това, с което снощи Саша успя да се натъпче на банкета у Романова, трябва да му стигне като на камила поне за седмица. Затова няма какво да се преструва, а Клавдия ще им осигури чаша чай, няма проблеми. Така, като си разменяха нищо незначещи фрази, стигнаха до Главна прокуратура. Костя слезе, а Саша каза, че ще отиде до „Петровка“ и веднага се връща. Нека Клавдия слага чайника.
9.
Турецки не можеше да кара Вера Константиновна, притежателката на божествения глас, да се пъха под колата! Затова надникна във втори отдел, намери Володя Яковлев и му обясни от какво има нужда. Но тъй като Саша бе женен не от вчера, както се казва, и знаеше едно-друго за хората, които могат да ти вървят по петите, съобщи на Володя и някои свои съображения по този повод. Яковлев му отговори, че също разбира от техника и ще може да различи „фарче“ от „микрофон“.
На тръгване Володя остави на Турецки материали, с които да се запознае — неговите детективи още днес бяха открили това-онова около личността на загадъчния пътник Рослов. Протоколите от разпитите не бяха много и не се отличаваха с разнообразие. Саша ги прелисти, но не откри нищо важно за себе си: не съм видял, не помня. А немският екипаж, стюардесите и пътниците не могат да се разпитват без предварителна уговорка между външните министри. Какво пък, отрицателният резултат също е резултат.