След малко се появи Володя и му махна с ръка да го последва. Влязоха в закритото помещение на служебния гараж и Саша видя своята бричка обърната на една страна, стисната здраво от обръщача. Дъното — Господи, колко е кално! — бе осветено от ярък фенер. Володя заведе Турецки мълчаливо до колата и му показа с пръст малко квадратче, напомнящо гайка, залепено на дъното до предната врата. После внимателно с видимо усилие го дръпна и пак го пусна на мястото му. Погледна въпросително, а когато Саша отвори уста, той притисна устните си с пръст и махна на някого с ръка. Някъде равномерно и почти безшумно забръмча мотор, а колата започна бавно да се спуска на колелетата си.
Володя пак махна с ръка и те напуснаха.
— И какво трябва да означава този сън? — поинтересува се Турецки.
— Това, че в тази джунджурийка — вече съм виждал подобни — е монтирано „фарче“ с „микрофон“. Но този модел все пак е доста остарял. Наше производство. Има малко по-нови. Относно твоя, „фарът“ покрива до пет километра, а „микрофонът“ лови на не повече от триста метра. Максимум — петстотин, но почти не се чува.
— Как смятат твоите специалисти — Саша кимна назад зад гърба си, — отдавна ли е там?
— През последните дни е мокро… Кога се развали времето?
— Мисля, че от завчера.
— Най-вероятно е поставено в навечерието. Покрито е с равномерна коричка кал. Значи е оттогава.
На Турецки моментално му призля. В мозъка му бясно се завъртя машината, която започна трескаво да изчислява кой е пътувал с него в колата, за какво са говорили, какви тайни въпроси са обсъждали. Да вземем днес — с Костя. Ами вчера, когато пътуваха с Меркулов и Фьодоров към дома на Костя? И изведнъж изплуваха думите на Костя, казани днес: „Зад кого е опашката?“ — „Засега зад него.“ Значи опашката е била след Турецки.
А защо той не е знаел? Или не е догледал?
Какво пък, може наистина да е време за пенсиониране? И да се отдаде на журналистиката: все пак е по-лесно да разобличаваш, отколкото да ловиш бандити.
Сега трябва спешно да намери Костя. Но го откри едва след петото позвъняване.
— Е — само измърмори той, като чу гласа на Турецки.
— Намерихме. И аз вече мисля за опашката.
— Лошо. Отдавна ли е там?
— Специалистът предполага — отпреди три-четири дни.
Костя мълчеше. Сега на пълни обороти работи собствената му сметачна машина. Най-накрая се обади:
— Обмисли въпроса: да го махнеш ли, или да го оставиш. А аз ще се погрижа за днешния вариант. И още: не се бави, трябваш ми тук.
— Костя, спомни си, нали вече имахме подобен случай.
— Преди две години, ако не се лъжа. Но тогава ти остана без жигулата си, нали?
— Точно така. Да не ми предлагаш да повторя онзи експеримент? Имай предвид, че нямам пари за нова кола. И никой не се кани да прави щедри подаръци, както тогава. А използвам служебната като милостиня.
— Не казваш нищо ново. — Гласът на Костя стана скучен, а това означава, че Турецки вече му е омръзнал. Но пък, от друга страна, Саша не знаеше по-лошо положение от това да ти дават два взаимноизключващи се съвета, всеки от които е абсолютно правилен и логичен. А после ти казват: решавай сам кое е по-добре. Разбира се, Костя обожава такива ситуации. Затова сега е много голям началник и няма нужда да слиза от Олимп, за да се убеди колко правилно действат земните роби. Големият началник — това е съвсем друга философия. А когато пък е много голям — тогава няма за какво да се разсъждава. Вече не е философия, а единствената правилна гледна точка.
Всичко това е много весело, но какво да прави с шайбичката-гайка? Схватливият оперативник Володя Яковлев отговори разумно на мълчаливия Сашин въпрос и съветът му бе наистина изчерпателен. Ако сега го махнат, те съвсем нахално ще го преследват, а ако шофьорът започне да им бяга, чисто и просто ще му подпалят колата. Ако не пипат нищо, тоест ако се правят, че никой нищо не знае, може още известно време да ги водят за носа, не много, разбира се, защото ония не са глупаци. Колкото и да е, все ще има някаква полза за делото. Но сега се налага да е двойно по-предпазлив.
— Добре — Турецки взе най-неприятното за себе си решение, защото не можеше да търпи никакви опашки, — оставяме нещата така, както са… — И сякаш го прониза мълния: та той описа на Костя с всички подробности ситуацията със Семьон Червоненко и шурея му!