И понеже престъпниците бяха зад тях, значи са получили буквално всички данни за него!
Като видя очите на Турецки, Володя се уплаши, а когато Саша му съобщи причината за внезапната си тревога, Яковлев сякаш също пребледня.
— Какво да правим сега? — попита обезсърчено той, сякаш някой знаеше.
— Ако ние вече — Саша натърти на тази дума — не сме закъснели, трябва спешно да изпратим Семьон в командировка. Нали казваше, че имаш някакво място, където нито една жива душа не може да открие скрития?
Володя кимна.
— И то екстрено… А какво ще правим с погребението? Нали той е единственият мъж в къщата… Ама работа! Или да му зачислим телохранител за два дена?
— Не е реално — поклати глава Володя. — Трябва да го скрием. А пък погребението, какво пък, ще се наложи ние да помогнем някак. Добре, мисля, че няма никакъв смисъл да се мяркаш там, дай ми адреса и аз незабавно изпращам моите хора при него. Ако е рекъл Господ, дано този път се разминем без проблеми.
Володя говореше бодро, сякаш се стараеше да убеди себе си и Турецки, че наистина няма проблеми. Но Саша нито за миг не преставаше да усеща някаква наближаваща опасност, нещо стягаше душата му и той нищо не можеше да направи. Но пък, от друга страна, нали не е ловджийско куче, за да тича подир всеки заек. Има си служба, нека тя се занимава със задълженията си.
Уточниха се, че Яковлев ще съобщи на Турецки веднага щом завършат операция „Командировка“. След което всеки се зае със своята работа: Саша тръгна към прокуратурата, а Володя отиде да организира тайния „покрив“ за Червоненко.
10.
Меркулов беше разстроен от нещо. Турецки реши, че това е реакция от съобщението за опашката, която те май заведоха в Чертаново. Но се оказа, че причината е съвсем друга. Обадила се Шура, Александра Ивановна Романова значи, и с неузнаваем глас — или е ревала, или всеки момент ще ревне — започнала да го моли незабавно да се срещнат, защото… Но не обяснила за какво. С една дума — Костя обещал — някъде привечер, но сега не знае дали да я приеме в кабинета си, при нея ли да отиде, или да се видят направо на неутрална територия? Оказва се, че силно го „интересува“ мнението на Саша по този въпрос.
Засега Турецки не възнамеряваше да посвещава Меркулов в отношенията си с Олег, по-малкия син на Шура. Още повече че тази вечер има с него рандеву на улицата на основоположника на космическите полети другаря Корольов. И лично за Саша тази среща бе много важна. Както разбра от думите на Меркулов, Шурината истерика може да е предизвикана от две причини: поведението на Олег, който е обидил с нещо майка си, или от някакви други служебни неприятности, не е изключено — те да са свързани и с Кирил, по повод на когото напоследък Шура започна да проявява все повече безпокойство. Но най-пикантното в случая май е фактът, че отговорите на всички нейни въпроси се намират под носа й в буквалния смисъл на думата. Нали Олег, който заема ръководещ пост в комисията към Съвета за сигурност, има канали от името на президента към всички служби без изключение — от армията до външното разузнаване. Какво, не може ли да отговори на майка си? Или в тяхното семейство става нещо такова, което Саша дори не може да си представи?
Като посъчувства на Костя за не най-благородната му мисия, Турецки искаше да си ходи вкъщи, но се оказа, че Меркулов не само е по-умен от Саша, но и по-хитър. Той някак между другото отбеляза, че не си представя подобен разговор с Шура без неговото присъствие. А така! Ето значи за какво му трябвал! Само това липсва: да стане какъв — съдия, следовател, оплаквач или да изтрива майчините сълзи? Каква роля се кани да отреди режисьорът Меркулов на статиста Турецки? Но войнствените възклицания на Саша нямаха ни най-малко въздействие върху непреклонния в решението си заместник главен прокурор. Той дори се осмели да предложи направо неприличен вариант: всички заедно да отидат при Слава Грязнов. Понеже Шура няма други по-близки, да поговорят с нея и тримата, да изяснят причината за тревогата й и по възможност да облекчат страданията на нещастната генералша. По дяволите! Може би е решил да възложи на Саша и уговарянето на Грязнов? Нямаше нужда да нервничи: оказва се, че Меркулов точно това се канел да му възложи.
Единственото, което можеше да възрази Саша, бе, че точно днес на Грязнов не му е до гости: май се е скарал с Грибова. Меркулов отговори, че това са дреболии, и посъветва Саша да не си пълни главата с разни глупости.