Но Турецки държеше твърдо на своето, аргументирайки позицията си с това, че живее в дома на Грязнов и няма да се реши на подобна наглост. Въпреки приятелските чувства Слава има всички основания да му предложи да си смени местоживеенето. Дали Костя ще му подскаже къде да се премести? Може би при него? Още повече че Лидка, неговата вече съвсем пораснала дъщеря — студентка и в известен смисъл кръщелница на Турецки — сигурно ще се зарадва: да има наблизо такъв кавалер. Пък и тя от детството си изобщо не е равнодушна към Саша…
Последният аргумент се оказа решаващ. Меркулов реши сам да се заеме с Грязнов. Но не се отказа от идеята си.
Като не можа да измисли нищо по-добро, Турецки заяви на заместник главния прокурор, че като следовател, водещ твърде сложно дело, което е под президентски контрол, не може да губи повече време за съмнителни изяснявания на някакви семейни обстоятелства. Трябва да се оттегли в кабинета си, какъвто все още има, за да седне и помисли именно за делото, с което се занимава. Защото чувства, че тъкмо за този процес му остава най-малко свободно време.
След няколко минути Меркулов му позвъни по вътрешния:
— Тръгвай си сам.
— Какво, уплаши ли се? — Саша имаше предвид подслушвателното устройство на дъното на колата си.
— Не, ще отида за Шура със служебната. Грязнов не възразява, той не е като теб. — И последваха кратки сигнали.
11.
Грязнов умее „да се представи“. Най-вероятно на това го е научил частният бизнес. Ако остане на Турецки — да седнат в кухнята, най-удобното място за душевни излияния. Но Грязнов нареди на Денис да сервира в голямата стая масата за чай и лека почерпка — все пак хората идват след работа. Като намек, не повече, бе отворен минибарът, вграден в секцията — и на огледалния му хоризонт се раздвояваше еднолитрова бутилка водка. Дори може да не е намек, а по-скоро напомняне за щастливите и тревожни дни на младостта, когато всички те в „минута трудна на живота“ решаваха „да обърнат“ по чашка и им олекваше. Слава Грязнов е тънък психолог.
Като свърши работата си, Денис се оттегли в съседната стая да зубка немския. Освен предстоящите спорове още два проблема измъчваха Турецки: едната, главната, бе сигурността на Семьон Червоненко, а втората — необходимостта да се срещнат с Олег. Но ако първото не зависеше вече от него, а от действията на Володя Яковлев и неговите момчета, то второто зависеше изцяло от Шура.
Меркулов — това бе известно на всички — е предпазлив човек и в присъствието на служебен, „проверен“, така да се каже, шофьор, никога не води разговори, свързани с работата. Затова Саша не знаеше какво е успяла да му разкаже вече Шура, ако все пак е успяла, но когато тя сложи лактите си на масата, като решително премести приборите от себе си, разбра, че генералшата ще говори дълго и страстно. Но само емоциите й се оказаха дълги, а не същността на въпроса. Ето накратко за какво ставаше дума.
Днес сутринта буквално на вратата я спряло междуградско позвъняване, което лесно се определя по слух: няколко сигнала поред. Жена, говореща руски с акцент, помолила да извикат майката на Володя. Шура отговорила, че сигурно има грешка в номера или неправилно са я свързали. Но жената бързо казала домашния телефон на Шура и като почакала потвърждение, казала, че няма никаква грешка. Къде е Володя? Кацнал ли е? И защо не съобщава, както е обещал?
Господи! Малко ли грешки правят заспалите телефонистки? И сега към това позвъняване можеше да се отнесе в най-лошия случай като към лоша шега, ако… Ако не беше едно обстоятелство. Преди три или четири дни, точно така, рано сутринта, сякаш абонатът знае кога точно Шура отива на работа, я спряло от вратата подобно междуградско позвъняване. И същата жена — Шура познала гласа й — попитала нещо за Володя. Шура й казала, че е сгрешила, а жената веднага се извинила и затворила. И ето днес пак. В наше време да сгрешат два пъти по повод на един и същи човек е доста странен факт. Шура веднага проверила телефона си, но всичко било наред, изключено било някой да се е прикачил към нея, тоест да мошеничи. На това отгоре от пощата й съобщили, че позвъняването е било от Германия, от град Франкфурт на Майн. И друго не се харесало на Шура, че жената силно нервничела и бързала, сякаш я гонят. Когато днес все още нищо неразбиращата Шура й повторила, че пак е сгрешила и напразно си губи времето, жената започнала да се възмущава, като кой знае защо използвала и немски думи. Понеже нищо не можело да се разбере, Шура затворила и тръгнала на работа. Но докато пътувала, не можела да се отърве от усещането, че няма никаква грешка, а става нещо, което засега тя не знае, но заплашва с нещастие.