Камъкът не пада два пъти случайно на една глава — Шура знаеше този закон. Беше го усвоила през дългите години на работа и ръководство на Московската криминална милиция. Но има ситуации, когато кой знае защо това просто е необходимо и тогава камъните падат с премереното люшване на часовниковото махало. Ако е нужно на някого! Ето къде е въпросът.
Шура не вярваше в Бога, понеже не я бяха научили, а по-точно бяха я приучили на безбожие от дете, от млади години — в пионерската организация, комсомола, повече от трийсетгодишния партиен стаж. Затова не можеше да отиде на църква да се помоли, да запали свещ и да поиска съвет от отчето поради собствените си етични съображения. Какво да обяснява! Тя да не е от „новите руснаци“, сключили сделка с Всевишния и затова демонстриращи скъпоценните си кръстове над дрехите, не е и от президентското войнство, за което задължителното посещение на църковни тържества е съществена част от новия манталитет. Шура нямаше към кого да се обърне, но майчиното сърце усещаше беда и не можеше да направи нищо със себе си. И ето финалът: момчета, роднички, кого още да попитам, кажете на старата глупачка какво да прави?!
Не, пред тях сега не седеше знаменитата Романова, желязното ченге, която веднъж сама изскочи на шосето и спря кола, в която пътуваше отявлен престъпник. Не просто я спря, а свали от кормилото шашнатия от такава наглост убиец. Сега пред родните момчета, които също имаха не по-малко бойно минало, седеше обикновена уплашена жена, всичките аргументи на която се състояха от възклицателни знаци, а изводът се диктуваше от сакраменталното: „Ох, беда, момчета!“ Но те разбираха, че не някакви абстрактни опасения вълнуват Романова, а напълно конкретен въпрос: къде се дяна Кирил? Звънила на първия заместник на директора-академик, на Валерий Яковлевич. Той се клел, че с Кирил всичко е наред, че изпълнява особено секретно поръчение на ръководството, че то е под контрола на президента, понеже става дума наистина за неща от световен мащаб и съответно Кирил има такъв „чадър“, на който биха могли да завидят всички Щирлици, взети заедно. Шегувал се. Все пак това били уверенията на големия ръководител на разузнавачите. Тоест измамата и фалшифицирането се изключват. Но… майчиното сърце! Какво да направиш с него?! Боли, проклетото! Момчета, а? Какво да прави жената?
В подобни случаи се препоръчва да се зададе по-лесен въпрос.
Грязнов, който внимателно слушаше емоционалните речи на Шура, с право отбеляза, че на Валера Трубачов (първия заместник-директор на външното разузнаване) може да се вярва. Човекът е информиран и не си играе на шикалки. Въпреки това няма да е лошо Костя по своя линия да стигне до самия директор. Той е учен човек, начетен царедворец, изобщо — професионалист. Ако Костя намери контакт с него, няма да има засечка.
В това време Меркулов мълчеше, поклащайки силно побелялата си през последната година глава и не можеше да се разбере дали споделя виждането на Слава или не. Турецки смяташе следното: никой на никого няма да каже нищо свястно. Сега времената са други. Сега тайните струват огромни пари. Значи за тях изводът може да бъде само един: да се намери възможност за издирване на жената, която е звънила на Шура, понеже именно в позвъняването може да се крие отговорът на всичко, което искат да изяснят дълго и безуспешно. С други думи: „Костя, пусни ме най-сетне в Германия! А аз пътьом ще намеря и тази жена, и ще я попитам какво иска от нас!“ Нали в пощата със сигурност са засекли телефонния номер, откъдето е звънила. Наистина в Европата животът е друг, там може за миг да позвъниш от всеки уличен автомат в Австралия и да се поинтересуваш как се чувстват в горещата есенна октомврийска вечер аборигените-кенгуру. Тогава за какво спорят? Ето решението.
Костя, естествено, каза нещо от сорта, че всички говорят за работа, а въшливият — за баня. На което Турецки възрази — банята също не е лошо нещо, в противен случай нацията ще загине от педикульоза, както върви. Естетическият диалог започна да набира сила, но го охлади пак милата Шура. Тя ги помоли да не се карат, а наистина да намерят някакъв излаз в Германия с цел откриване… На какво? Телефонът на дамата, която й звъни? Ами ако наистина е от автомат?
Мъдрият дявол Грязнов каза, че всичко това са глупости, не бива да се усложнява бездруго обърканият въпрос, а трябва просто да се звънне на Олег, по-малкия син на Шура, и да го помолят спокойно да разузнае по своите закрити канали за собствения си брат.