— Казвай бързо какво стана тук?
— Какво? — Момчето сви индиферентно рамене, тапията на Яковлев не го впечатли достатъчно. — Сдърпаха се тук двама, взеха да се карат, но за какво? — Той пак сви рамене. — И единият, вторият, рижият, нещо направи на този и си отиде, а човекът затихна. Заби си фасадата на масата и мълчи. А мен какво ме засяга? После някой бутна човека за рамото, а оня се срути на земята. Вашите веднага дотичаха: какво, що, че кой ли запомни? Ами имаше тук един риж, и то не много риж. Просто беше без шапка, затуй. Откараха мортирания, и да е видял някой, отдавна си е заминал. Да си вървя, а?
— Върви — едва не го прати по дяволите Яковлев.
После в районната милиция на Кунцево имаше разговор с началника; отишъл лично на местопроизшествието. Яковлев погледна бързо протоколите от разпитите на свидетелите по убийството на непознатия. Наистина, откъде да го познават, щом не е имал в себе си никакви документи. Нито един свидетел не може да обясни нито кой е, нито къде живее. По-рано също не са го срещали тук. И Володя разбираше защо: на човека не му е било до кръчми. Но всички неволни свидетели твърдят, така да се каже, в един глас, че убитият и рижият му спътник влезли в салона заедно, седнали мирно на пластмасовата масичка, взели си по две халби и пушена риба, и всичко било наред, докато започнали да вдигат шумотевица. Този, който станал покойник, изведнъж скочил, а рижият го хванал за раменете и го натиснал на стола, за да не шава. И човекът притихнал. А то какво било.
Средството за убийство — обикновено апашко шило — е мушнато точно в сърцето, защото жертвата дори не е изохкала. Ударът е бил с голяма сила. Тоест може да се предположи, че е действал опитен, „грамотен“ човек. Убиец. Преди разпознаването трупът е изпратен в моргата. Най-близо е Кунцевската, разбира се, но тя е за големците! — и началникът вдигна ръце. Сега там лекуват президентите, къде ще се вредим ние с нашия неидентифициран. Изпратили го в районната болница.
Яковлев си представяше как му е трудно да работи в този район на подполковник Казанцев, така се казваше началникът на милицията. Наоколо всичко е прикрепено към Централната клинична болница — цекабето, дето народът й вика „кремълската“. Пък и в района му са бившите сгради на ЦК, с розовите „партийни“ тухли, където живеят толкова високопоставени шефове. Като прибавим и „Рубльовка“, която е правителствена улица — взети заедно, постоянно му създават главоболие. И за всяка кражба, още по-лошо — за убийство, за всяко криминално меле, каквито сега на ден стават по няколко, се налага да ходи лично, сякаш за да се спаси от обаждания отгоре. След като по описанието на убития Володя Яковлев позна, че това е търсеният Семьон Червоненко, без да се впуска в излишни подробности, каза, че ще отиде в моргата, ще погледне покойника и ако няма грешка, ще вземе случая при себе си. По този начин ще освободи Казанцев от ненужно „висящо“ дело. Началникът не че са зарадва много, но поне не се опита да си пъха носа в чуждите работи, така че благодаря и за това. И дори обеща да поръча на оперативните си работници да извикат вдовицата на покойника за разпознаване. Така поне сне от раменете на Яковлев част от тежкия му товар.
За съжаление Володя се оказа прав. След един час звънна на Казанцев и го помоли да извърши официалното идентифициране, като едновременно с това освободи дежурния му сътрудник пред входа на Червоненко и предаде по него всички материали за МУР.
— Саша, това беше той — каза в заключение на разказа си Володя.
— Имаш предвид рижия ли?
— Ами да. Значи и тук работят по същото насочване. Не е изключено причината да е в твоя „бръмбар“.
Той беше прав и Саша знаеше твърдо кой и по какъв начин е насочил убиеца към Червоненко. Значи отдавна и много внимателно са подслушвали Турецки. И са изпращали килърите си по всички адреси. Непростима грешка и по-страшното е, че той не е новак. Не, с такива гафове няма какво повече да търси в прокуратурата. Турецки разбра кога ще донесат делото, благодари на Володя и с настроение, от което по-лошо не може да има, се върна при гостите, при техния бавен, някак странен спор и чашата отдавна изстинал чай.
Абсолютно не го интересуваше за какво са се уточнили, какво са решили, колкото и да се обижда Шурочка. Но поне можеше да развали настроението на Костя, за да не го влачи друг път по разни семейни сбирки. И като използва паузата в проточилия се разговор, заяви: