— Какво си мърмориш? — Олег го гледаше широко усмихнат. Изтегнат важно на високата резбована облегалка на дъбовия стол, Олег въртеше върху широкия и светъл също дъбов плот високата кристална чаша със своята смес, която искреше с всички цветове на дъгата и търпеливо чакаше отговор.
— Изобщо не мърморя — на Саша му се искаше малко да се обиди, но реши, че все едно, сега никой няма да го разбере. — Стана ми ясно. Най-после ми просветна.
— Ааа! — Олег поклати многозначително глава. — Тогава извинявай. Просветлението е рядко явление, трябва много да се пази! А пък аз щях да си помисля… Разказвам му какво да направи, за да се приобщи към клана на притежателите на тази щуротия — Олег посочи с ръце дъбовите, огледални, хромирани обеми, изпълващи внушителното помещение, наричано от народа кухня, — а той, разбираш ли, нищо! Никакво внимание! Ломоти там…
Той много ловко, макар и ненатрапчиво копираше своя господар. Сигурно в свободното си време всички там се изкушават, което може да изглежда забавно ласкателство, но… ако е по-дълбоко, тогава съвсем не е забавление. Дори нещо повече: сега, когато Думата е вдигнала предизборна вакханалия до Бога, съвсем не будалите обградиха в тесен кръг президента и са заели дълбока отбрана. Те не умеят, а и не желаят да се шегуват с господаря — просто не го бръснат за слива. Той им е нужен изключително за лични, користни цели. Впрочем може това да няма отношение към Олег. Но, от друга страна, защо пък не? А щом е така, какво прави Турецки тук? Каква помощ иска от по-малкия син на Шурочка, заседнал на Олимп в нозете на Първия? Да съдейства? Че за какво? Засега Саша не се оплакваше от възможностите си. Да помогне да се ориентира? Та Турецки е по-умен от него. Е, да кажем така — по-възрастен. Значи е по-опитен. Може би трябва обратното: той да научи малко Олег на ум и разум? Това е най-близо до истината. Във всеки случай заради свинството по отношение на Слава, което се изразява в… да, а в какво се изрази нахалството? Отмъкнал му мадамата? Че тя така е пожелала. За което и заяви еднозначно. Тя не е обещавала нищо. Но все пак не е хубаво.
Саша си спомни. Днес ставаше дума за Кирил. Това първо. А на второ място — Татяна. Или не — тя е на трето място, за десерт, така да се каже. А главното е службата за сигурност. Не е ли обградила точно тя Турецки и си го води, където иска? В това отношение Олег може да си има източници. Няма нужда да ги разкрива пред Саша, но, разбира се, може да потърси. Просто като другар. Добре де, целите са определени, както са казвали дедите ни, задачите са ясни, време е да сменим плочата.