— Извинявай още веднъж, благодетелю, посочи ми пътя към непрекъснатото и мечтано увеличаване на благосъстоянието.
— Най-сетне чувам от теб мъдри думи, а не хлапашко бърборене — сякаш се зарадва Олег. — И тъй, запомняй, впрочем можеш и да си записваш: точка първа. Минаваш в моето ведомство. Още утре мога да ти измисля длъжност. Знаеш ли каква нужда имам от съветници? — И Олег драсна с длан по гърлото си. — Ще осигуря твоето преминаване или, ако искаш, прехвърляне. Излизаш в отпуска от прокуратурата, а се връщаш вече при мен, тук. Твоят Костя не решава такива въпроси, а вашият главен не пее, можеш напълно да вярваш на информацията ми. Буквално след ден-два го махат. Такива ги е забъркал, Саша! Та засега го изпращаме в пенсия, а след някой друг месец, мисля, че ще го окошарим. За да не се вдига много шум. Откога пищи опозицията срещу него и ето, президентът ще й подхвърли един кокал. Между другото, да знаеш: няма да успееш да си разплетеш делото. Ако пък стане нещо, не дай Боже, твоят главен прокурор веднага ще го прекрати. Имай го предвид, казвам ти го като на приятел. Впрочем вече ми даде днес дума.
Много интересно! Също като в онзи виц: заекът паднал пиян под един пън, а вълкът и мечката се сбили заради месцето му, и се утрепали. Събужда се зайчето — до него два трупа. Гледай ти, мисли си, всичко можеш да направиш на пияна глава!… Щом така казва Олежка, значи Саша се е издънил.
— Че по какъв повод съм се заклел? — изигра наивност той.
— Саша, стига си се правил на идиот! — Олег почти се разсърди. — Ако не те познавах, щях да се обидя, честна дума… Говоря ти за делото. В края на краищата ти попита, аз отговорих. С една дума, последната дума е твоя, извинявай за тавтологията.
Беше си ясно, макар да не миришеше на никаква тавтология.
— Предполагам, Олежка, че пак ще се върнем на този въпрос. Но засега молбата ми е друга. Вече казах днес, че прекратихме делото, МУР и териториалната прокуратура разплитат останалите убийства, те вече са техни.
— Стига си го усуквал — изведнъж се усмихна Олег. — Какво, да не би да не познавам теб и Костя? Пред обществеността, тоест за простаците, официално значи, прекратихме го, а продължавате. Затова мога само да повторя: Саша, не създавай никому ненужна работа. И смъртно опасна.
„Интересно — помисли Турецки, — откога ловенето на убийци е ненужна работа? Но като гледам, в наше време много понятия, натоварени с напълно определен и еднозначен смисъл, биват извращавани до неузнаваемост или обръщани наопаки. А Олег, разбира се, има право, и от него бих могъл да не крия истината. Но какво да се прави…“
— Не — Турецки безучастно махна с ръка сякаш в празното пространство, — наистина го прекратихме. Това, за Елмазов. А убийството на Кочерга все пак е самостоятелно дело, както се казва, Олежка, макар и сам да е убил шефа си, както стана ясно. Убийството на Червоненко пък е работа на МУР. Но доколкото разбирам, никой не се кани да ги свързва с делото на Елмазов. Ако нещо възникне в хода на работата… не, не мисля. Ти ми кажи друго: имаш ли в ДС сериозни канали, казано на предишен език.
— Това пък защо ти е?
— По две причини. Първи интерес — килърите. Има сериозно подозрение, че момчетата са от онази „къща“. Вторият въпрос е свързан с вашето славно семейство.
Олег така дръпна ръката си с чашата, че за малко да я събори на земята.
— Да… ясно — проточи той. — Мама е издрънкала, че не искам да се съглася с капризите й? Признай си, господин следователю!
Саша се досети, че с шегата си Олег иска да заглади собственото си смущение. И само кимна. Но и това стигаше. Олег веднага скочи, явно се „навиваше“, затича из огромната си кухня и като размахваше дългите си ръце, почти викайки, започна да доказва на публиката в лицето на Турецки това, което не се нуждаеше от никакви доказателства. Ами да, на стари години майка му е получила мания за преследване, задълбочена от тежката многогодишна работа. Страхува се за горките си дечица, които отдавна са порасли и се занимават с такива сериозни държавни дела, дето тя през живота си не е сънувала. Тя знае отлично кое е редно да знае, но не й стига и се пъха в такива сфери, където не само няма да й окажат помощ, но и ще й извият врата, за да не се навира. Той вече хиляди пъти й повтарял едно и също, но тя не мирясва и пак изпраща пратеници, молители, като ги поставя в идиотско положение.