Саша можеше да се обиди, че го отнасят към идиотите. Още повече че от пратениците молители познава лично само един човек — себе си. Но Олег толкова красиво разиграваше възмущение, че Турецки се загледа, заслуша и… му намигна ободряващо. На което той реагира мигновено: рязко издиша, засмя се и като махна отчаяно с ръка — да става каквото ще! — наля в чашите от водката, направена от френско грозде.
— Хайде, Саша, за майка. Досадна е, но, уви, не съм срещал повече такива… за съжаление.
Помълчаха, попушиха и Олег делово се върна пак на въпросите на Саша.
— Килъри, казваш… Впрочем, приятелю и учителю, ако все пак се наложи да се отчиташ пред генералшата, можеш да й заявиш, че вече съм стигнал най-горе в Службата за външно разузнаване — разбираш ли? — и имам съвсем секретна информация за Кирка. На теб мога да кажа само едно: той е залегнал. Не мога да кажа за колко време. Затова всяка вълна в това направление просто е опасна за него. Опитай се да убедиш майка ми по този въпрос. И да не се пъха нито при академика, нито при заместника му. Каквото можеха, хората ми казаха. Между другото и при тях се задават сериозни промени. Но това е само между нас. Даа, Саша, живеем в трудно време. Честна дума, понякога ми става жал за нашия президент. Та той постоянно е на ръба на ножа, а наоколо гладните кученца… Какви кученца — направо свирепи песове и всеки си иска кокала с пяна на уста. А той от време на време е принуден да им подхвърля ту един, ту друг. От тези, с които са започнали заедно. А какво да прави? Се ла ви, както казват французите… А пък по въпроса за твоите килъри, мисля, че ще мога да ти помогна. Но не веднага. Във всеки случай не утре. Както сам разбираш, няма смисъл моите кадри да излизат на светло. Ще се наложи да почакаш. Някоя друга седмица. Можеш ли?
— Ами ако имам друг вариант?
— Разбира се. След отпуската веднага минаваш в моите обятия и от само себе си отпада необходимостта от килърите. Не е ли така?
— Аха, благодетелю, разбрах. Значи аз в чужбина, а убийците да тичат, може би ще им се намери някъде работа?
— Саша — Олег поклати укорително глава, — не се прави пред мен на глупак. Прекрасно разбираш за какво говоря. Нима нещата опират в килърите? И между другото, не знам за другите, но за тях винаги ще се намери работа. Нали преди няколко дни говорихме с теб за разчистването на сметките в банковата сфера? Какво искаш сега? В края на краищата наличието на килъри, прекрасно и бързо изпълняващи работата си, днес май е единственият и действен начин за бързо разрешаване на всички конфликти. За бога — той се засмя, — само не ме наричай циник. Помисли и ще разбереш, че все пак за главното съм прав.
— Разбира се — Турецки се постара да вложи в думите си всичкия сарказъм, който притежава, — вече неведнъж сме чували подобни тезиси. Нека престъпниците сами се унищожават помежду си, а ние ще им помогнем! Така да се каже, санитари на гората.
— Между другото, не виждам почва за ирония. По този повод има напълно достоен аргумент. Ще желаете ли, сър?
— Сър желае — Турецки кимна, — понеже сър няма друг изход.
— Зависи — възрази Олег. — При сегашните сериозни стълкновения казват така: няма изход, когато двама не са се споразумели.
— Надявам се, че нямаш предвид нас двамата?
— Ах, Саша — Олег въздъхна. — И двамата сме на такъв ръб, че е достатъчен лек полъх и — човека го няма…
— Ако знаеше, момченце — Турецки го прекъсна може би малко по-рязко, отколкото трябваше, — колко ми е писнало от тази философия. Добре, ходим по ръба и какво от това? Никой не те е бил по главата. Сами сме си избрали такава работа! За чий сега да хленчим… По-добре ми обоснови тезата за ползата от килърите и може би тогава най-сетне ще разбера с какво се занимавате там горе. С какво си трошите главите, драги…
„Какво толкова — помисли мимоходом Турецки, — и нас ни бива в трапезната пародия, няма какво да си вирят толкова носа тия повелители на чужди съдби от Белия дом.“ Но Олег, проклетникът, само прихна:
— Е, Сашка, жестоко го каза! Не съм очаквал от теб, старче! Само не се сърди, няма нужда, ние с теб цял живот сме живели като съседи и честна дума, искрено те обичам, проклетнико. Не вярваш ли?
— Вярвам — въздъхна Саша.
— Е, слава богу… И тъй, по повод на твоите килъри. Разбираш, че не ти говоря в прекия смисъл, а някак в преносния. И имай предвид, че това е само мой личен опит, продукт на лични наблюдения и размисли, така да се каже.