— Не става — възрази Турецки. — Точно пък там не съм ходил.
— Ох, каква е разликата! Не издребнявай. В чужбина навред е едно и също. Но най-очебиен вариант съм видял именно в Италия. Посетих два-три курортни крайморски града, където изцяло се разпорежда мафията, казаха ми го. Трийсет процента от цялата печалба от хотели, ресторанти, казина, магазини принадлежи на мафията. Ще кажеш — скъпо вземат? Затова пък, чуй, вратите на хотелите и колите не се заключват. Кражбата отсъства като такава, а дошлите отвън мошеници просто ги убиват. На плажовете има чистота и ред, живей, почивай колкото си искаш и не се бой. Мафията осигурява твоята безопасност. Наистина, за това й плащаш. А нима ние с теб, Саша, цял живот не сме плащали на държавата от джоба си, за да ни разреши не да живеем, а просто да съществуваме?! Кое е по-доброто? Съвсем не изключвам, че при такова положение на нещата, каквото се оформя у нас, в Русия, най-близкото бъдеще е на мафията. Постоянните кървави сблъсъци, убийствата на банкери, гибелта на банки-еднодневки, всички тия МММ и прочие пирамиди — засега това, Саша, са подстъпите към главната точка от програмата ни: кой ще вземе властта — старата партийно-държавна мафия или младата, така наречената постсъветска. Няма трети вариант. Ти, както искаш, но лично моите симпатии или по-точно… с една дума, наричай това принудителен избор — са на страната на последната. На първата сме се наситили, а пък с втората са възможни определени споразумения. Дори на държавно равнище. Ще кажеш: тази перспектива е малко страшничка, а? Но нали просто може да няма друга. Ето за какво трябва да се помисли…
— Така просто разсъждаваш за кошмарни всъщност неща.
— Но нали мафията е преди всичко бизнес. Кървав — да, но и регулиран. Надявам се, това вече няма да започнеш да отричаш? Но още по-важна е стабилността. Точно тя липсва на нашия народ, на нашата държава.
— М-да… Обаче твоите перспективи са окаяни.
— Защо — моите? Твоите да не са други? Ами на държавата?
— Нашият спор, Олежка, като цяло е безпредметен, защото мисля, че човекът има ум, за да противостои…
— За какъв човек ми говориш, Александър Борисович, следователю най-старши, че и по особено важни дела? Идеалът за човека днес в цялата ни държава, дори в старите й граници, не е мореплавател и дърводелец, а „нов руснак“, както наричат по цял свят и чеченеца, и хохландеца, и нас, грешните, независимо от фамилните имена. А кой е той? Този, който е богат? Това е предприемачът. Той създава богатствата и дава работа на хората. Затова в дома си ще има винаги най-хубавото и съвременно, като се почне със същия този дом. Най-красивата кола, най-модерната компания, където всички ваши съвременни таланти и класици се надпреварват да попаднат. Вие, разбира се, нямам предвид теб, а редовия руски еснаф, никога няма да разберете философията на предприемача, на богатия човек. Той и работи здраво като вол, и си отмъщава така, че земята се изправя на нокти. За него всичко е достъпно, разбираш ли? Той няма нужда да мечтае, понеже и така си има всичко. Ако си спомняш, марксистите мечтаеха заради нас. Какво е човек без мечта? Ами птица без крила. За чий са му… извинявай, крила, като си има собствен самолет. Така стоят нещата, приятелю. В нашата страна отдавна вече цялата борба не е на идеологии, а на конкретни интереси. И нито аз, нито ти ще пасуваме отстрани. Все пак настоятелно те съветвам: оставяй всички работи и заминавай за Германия. Почини си хубаво там с твоите момичета, виж как живеят хората. Как общуват помежду си. Ние дори не сме сънували такава вежливост. Такава човешка любезност… Разбира се, техният свят е жесток, но, Саша, той е крайно справедлив към личността. Ние казваме: човекът е стадно животно. А те, видите ли, не разбират. При тях това е станало веднъж, през трийсетте-четирийсетте години и оттогава слагат край. Наситили са се. А в това отношение, особено по историческата памет, нас хич…
— Е, чак пък дотолкова… Ти, Олежка, гледаш на света оттам, откъде лично на теб ти е удобно. И мястото ти е опасно, неустойчиво, как да е, ще стигне за теб, но двама нямат работа там. А щом е така, никоя охрана няма да ви защити. Вас ви движи завистта, а това е отвратително чувство. Впрочем извинявай, не съм прав, ваши-наши, не е това. Добре, виждам, че си изморен, отвори ми очите за едно-друго, благодаря ти. А най-хубавото, което може да си позволи богатият човек, за който говориш, май е нежеланието да подложи крак на приятеля си. Макар че какъв приятел ти е той…