— А, какво си мислел! — Олег загадъчно присви очи. — Първо, както сам току-що отбеляза, той не ми е никакъв авер, а бивш мамин подчинен и, второ, на Танка й писнало да философства с него. Сега тя има три основни задачи: да завърши най-сетне юридическия, да получи жилище в Москва и да се начука до насита. Последното го изпълнихме вчера в пълен обем. Ще ти кажа, братко, без да се хваля: отдавна не съм имал такива подвизи… Но Танка! Та тя е тайфун! Пожар! Всемирен потоп! Такова изпълнение ми направи там, на нейния диван в офиса, че я понесох под мишница и — тук. Цяла нощ не съм мигнал. А той, разбираш ли, ще й говори за разкрити и неразкрити убийства и не знам за какво… Как не разбирате, че не можеш да заинтригуваш едно момиче с такива работи?
Саша се почувства много неловко от думите на Олег и затова се намръщи.
— Разбирам — Олег оцени по свой начин гримасата му, — това няма лично отношение към теб. Тя призна пред мен, че Александър Борисович тъкмо предизвикал у нея… как да ти кажа, напълно конкретни чувства.
— Как ще заповядате да разбирам това? — учуди се Турецки. — Ама вие да не би в паузите между тайфуните и пожарите да сте обсъждали нас, грешните?
— Ами — Олег се усмихна и сви рамене, — някак от само себе си стана. Тя казва, че в прокуратурата така си я погледнал, че се изпотила под мишниците. Мисля, че това ти прави чест, Сашка. А ти веднага — обиден! Пък аз й казвам, признай си, ама честно: би ли му дала? — И още как! А Грязнов е досада, запалило се старо бунище… Изобщо казах всичко. Мога да добавя последното: дума да няма, ще й помогна с жилището заради послушанието и прилежността й. Съответно ще й подбера и подходяща служба. Защото подозирам, че не става като сътрудник, обаче е страхотна кавалджийка. По този начин й осигурявам външната страна на бита, а тя много ще се старае заради това. Нима не съм прав? В името на такава перспектива тя ще изпълни всяко мое желание. И то с удоволствие…
„Да ме вземат мътните — рече си Турецки, — ако сега кажа, че не е прав. Ето конкретен пример как богатите наистина имат най-хубавото, както каза и Олег — от курвите до персоналните купони. Но това е обидно. Пък и Славка няма да разбере… Макар че сега едва ли ще имам желание да се обяснявам с него по този повод.“
Турецки се усмихна на мислите си и като видя въпросителния поглед на Олег, отправен именно по повод на усмивката му, заяви неочаквано за себе си:
— Изобщо, ако човек не държи на някои от принципите си, чиято цена в нашия свят е малка, както забелязвам, Татяна нямаше да се връцка под тебе, а под мен…
Олег дори подскочи от стола си! А когато се тръшна пак, прихна:
— Ах, ти, приятелю! — Той сякаш се просълзи. — Бива си те и теб! Това се казва номер! Ох, умори ме! Не, Саша, честна дума, страшно много ми трябваш, идвай да работиш при мен, ще си паснем!
Ами да, поклати глава Турецки като китайска статуетка, там е цялата философия… Завистта не е хубаво чувство. Но изпихме достатъчно вино, месото е изядено, време е да си ходя, както се казва — гост стои, докато го канят. Саша отмести тежкия стол, надигна се, показвайки, че за днес свърши с храната. Олег също се изправи и предложи да си покаже жилището. Предизвикателството наистина беше голямо: да види как живеят тези „нови руснаци“, към които Олег без съмнение принадлежи. Но Саша изведнъж усети пак остър пристъп на ревност: какво, да разглежда леговището, в което Татяна е показала на това момче висша категория?! Я се разкарай…
Турецки отклони с жест съблазнителното предложение. Олег се подсмихна двусмислено:
— Напразно, може да ти потрябва… Впрочем има време. Саша не го разбра съвсем, но не седна да разпитва.
— Между другото — Олег забоде пръст в своето чудо-печка — така и не се споразумяхме по повод комбайна. Ако ти или твоята Ира поискате такъв, няма никакъв проблем. Знаеш ли кой ми го осигури? Ако си спомняш, разказвах ти за един наш висш ръководител, който си купи къща в центъра на Лондон. Та точно той. В известен смисъл ми е сериозен длъжник. Схващаш ли каква голяма сила имаме ние с теб, учителю и приятелю ненагледни? Не забравяй това и по възможност не пренебрегвай съветите ми… Ама ти, да не искаш вече да спиш?
— Мисля, че е време да си ходя. — Саша разтърка очи с длан.