— Не, мили мой — възрази живо Олег, — хайде поне в крайни ситуации да се слушаме. Послушах ли вчера? Наистина, ти повече наблягаше на майчинските чувства, но все едно. А сега хайде ти да послушаш.
— Та ти веднага избяга!
— Не веднага — не прие Олег, — а когато си дремнах малко. Това не е едно и също. А сега ти си пийна предостатъчно, та предлагам…
— Олежка, оттук съм на две крачки, и то през задните дворове.
— Не ме агитирай, все едно няма да те пусна.
— Не, трябва да си отида. — Турецки упорито държеше на своето. Той излезе в антрето и демонстративно взе от масичката до огледалото тънката си папчица чанта.
Олег веднага заяви, че тъкмо за делото не поговориха свястно и се поинтересува с какво се е обогатил този път Турецки. Саша извади от папката-чанта плика с двата фоторобота, намери единия, на който бе изобразена физиономията с мустачките, и обясни на Олег откъде се взе тая снимка в следствието. Олег слушаше разсеяно, въртеше снимката, разглеждаше я от най-различни ъгли, като ту я приближаваше и обратно — отдалечаваше я. Рече само „хм“ и я върна на Саша.
— Даа… Да, страшно много информация, няма що. Това ли е таксиметровият шофьор, за когото разказваше? Наистина око-терзия. С такъв робот можеш да излезеш направо на проспект „Калинин“ и да арестуваш всеки втори… в това число и мен. Мисля, че майка трябва да пази студентската ми снимка, поискай я и виж: едно към едно. Само че тогава не ходех с мустачки. И какво, значи този тип е единият от килърите ти?
Саша въздъхна обречено, а Олег — ех, че е драка! — нагло и напълно издевателски се разсмя. Като го гледаше, Турецки също не издържа. Така и стояха в антрето и цвилеха като млади жребци, докато не ги прекъсна мелодичният глас на входния звънец.
14.
Влезе Татяна. Но как изглеждаше! Не влезе, а сякаш тържествено се спусна от подиума на някое модно ревю.
— А това е моят сюрприз за теб! — заяви радостно Олег, но не беше ясно към кого са насочени думите му и за кого е била изненадата. Сигурно реши, че такава двусмисленост дори е по-хубава — нека всеки приеме удоволствието за себе си.
Турецки се стъписа. Досега разговорите за Татяна носеха най-вече абстрактен характер, но сега всичко се обръщаше с главата надолу и невинното бърборене придобиваше измерения на някакъв лош номер. Но защо тогава Олег трябваше да показва пред Саша цялата безцеремонност на взаимоотношенията си с тази жена? Много прилича на елементарна провокация.
В това време Олег бързо и ловко свали от Татяна „еротичния“ й шлифер, както се изрази, докато действаше, и като я плесна леко по дупето, я изпрати в кухнята. След което почти зашепна в ухото на Турецки:
— Какво ме гледаш като глупак? Нали ти казах, че тя знае какво й трябва. Няма да те пусна днес никъде, а междувременно аз имам много важна работа. Всеки момент трябва да позвъни шофьорът ми и да ме закара… впрочем, не е важно. Днес имаш пълното морално право да направиш всичко, каквото ти хрумне: можеш да се накъркаш до припадък, можеш да се заемеш с Танка, а тя, както ти казах, няма нищо против, с една дума — чувствай се стопанин тук. Нещата за бръснене са в банята, тя ще ти покаже. И последното, моля те, не ставай идиот и не изпитвай никакви угризения на съвестта пред Грязнов. Нищо не си му отнел.
Телефонът зазвъня. Олег бързо вдигна слушалката, изслуша мълчаливо късата реч, като кимаше и най-сетне отговори:
— Качвайте се, аз излизам. — А за Саша добави: — Моите телохранители нещо се изплашили. Край къщи обикалят някакви. Саша — той направи страшна физиономия и се засмя, — може пък да не преследват мен, а точно теб? Извинявай — бързо се поправи той, като забеляза как скулите на Турецки се стегнаха, — не се сърди, шегувам се. Между другото, ето една от причините, поради която не те пускам. Хайде, чао, поздрави Татяна от мен. Само много страстно!
Олег се изкиска, наметна върху раменете си модерния шлифер с колан, падащ под задника му, пусна в джоба ключовете, които стояха на масичката пред огледалото, и излезе, когато на вратата се позвъни два пъти късо.
Саша стоеше като глупак в антрето и не знаеше как да постъпи. После бавно тръгна към кухнята, където шеташе Татяна. Тя се обърна, видя, че Турецки е сам, но не се учуди, сякаш предварително е знаела.
— А къде е Олег Анатолиевич?
Виж ти, подсмихна се Турецки, използват почтителни обръщения.
— Изчезна по някаква своя работа.
— Аа… — само рече Татяна и всичко бе казано с тази не дума, а по-скоро издихание. Или Турецки така я разбра. Знаела е, естествено. А пък той не знаеше какво да прави.