— Гледам, вече сте се почерпили? — не толкова попита, колкото констатира тя. — Искате ли да хапнете още?
— Не знам. — Турецки вдигна рамене. — За ядене — определено не, а за пиене… Ами вие, Таня?
— Аз съм сита! — и тя показа с длан над главата си. Саша не разбра от какво се е наситила: дали с проблемите? — А с вас ще пийна с удоволствие. За кураж.
— А нима имате нужда от кураж? — смая се Турецки.
— Аз? — Тя го наближи съвсем плътно, така че той да усети тръпчивия аромат на парфюма й. — Нямам нужда. А може ли днес да ти говоря на ти? За какъв дявол са ни тия условности?
Турецки преглътна и сложи треперещи длани върху бедрата й. Тя моментално притисна гърдите си о него, мина с устни по брадичката му и рече тихо, сякаш само на себе си:
— Е, сега всичко ще е добре… Хайде да вземем оттатък бутилката и чашите. Ела, ще ти покажа къде са бръснарските принадлежности, избръсни се, че ще ми одереш цялата кожа.
— Нима цялата!
— В днешната ситуация нищо не е за изключване — отбеляза философски тя.
Татяна стоеше край ниската масичка и наливаше светло вино във високи чаши. На раменете си имаше почти прозрачно халатче или нощница, или изобщо дявол знае какво прекалено съблазнително нещо. Краката й — красиви и силни — бяха с прозрачни мрежести чорапи. Турецки усети мигновена странна болка, подобна на кратък спазъм. Чорапите! Пред очите му изплуваха разкошните крака на Силвинска и веднага — петното кръв на възглавницата.
Той потрепери и неволно се отмести от Татяна, но като забеляза движението му, тя веднага се притисна до него — с колене, бедра, корем, гърди: с една дума, сякаш се вля с цялото си тяло в него. Отметна главата си и попита какво има, нещо не е ли наред?
— Чорапите… — промърмори той, без да обясни нищо.
— Ах, това ли! — Тя разбра посвоему, усмихна се и пръстите й настойчиво хванаха колана на панталона му. — А ти си ни бил почти невинно момче, така ли? Добре, сега бързо ще оправим всичко…
Той застена от желание.
Татяна пак притисна лицето си до него, сияейки с потъмнели от страст разширени очи.
— Можеш ли да ми обещаеш?
— Какво?
— Не ме жали…
— А защо? — Той впи устни в нейните.
— Хайде! — простена тя.
Тя разказваше тихо, сякаш на себе си:
— … а когато изведнъж ме погледна, разбрах, че ако ме докоснеш… веднага ще ти се отдам…
— И къде възнамеряваше да го направиш? — подсмихна се Турецки, като галеше с твърдата си длан кръглото й, покрито с прозрачна паяжина коляно.
— Харесва ли ти кожата ми? — попита тя изведнъж.
— Чудо. Но нали обещах да не я съдирам, макар да ми се иска много.
— Така си и мислех — въздъхна тя и се усмихна призивно.
— Та как възнамеряваше да нарушиш святостта на Главна прокуратура? — Саша я върна към разказа й.
— Ами много просто. Само трябваше да заключа кабинета ти — и готово. Имаш такова огромно писалище и върху него нито една хартийка. И си помислих: грехота е да не се използва за такова сериозно нещо… А вместо това ти взе и ме обля с ледена вода с твоя Грязнов.
Ако поначало Саша се тревожеше от някакви съмнения или угризения на съвестта, съвсем скоро сам не забеляза как всичко изчезна, сякаш се изпари…
Сутринта разбра, че това е то — женски крака с чорапи. Защото преди не знаеше. Ето така ще мине животът ти и ще опънеш петалата като глупак. Обидно е. И друго съобрази: дотолкова пое от парфюмите на Танка, че сега вече никакво къпане нямаше да ги измие. Ще се наложи да вземе от френските екстри на Олег, няма как. И Турецки щедро се обля по всички места с такъв дезодорант, че като влезе в банята, Таня кихна и ококори очи.
— Господи, какво става тук?
— Убивам всяка информация за тебе — като прочутия Вълк от „Ну, погоди!“ — изхриптя-промуча Турецки.
Татяна се засмя весело:
— Не, сега дълго няма да го премахнеш… Ще се наложи да не нощуваш вкъщи, тоест у Грязнов. Ще те усети.
Така го каза, че Саша пак усети как го свива под лъжичката. Когато го погледна изпитателно в очите, Татяна май разбра всичко.
— А ти, драги, ни най-малко няма какво да му обясняваш. Или да се разкайваш за нещо. Та това са наши лични отношения между теб и мен. В края на краищата аз съм поискала, наречи го мой каприз, както видя, Олег Анатолиевич не възразяваше. Не сме деца и не сме длъжни на никого. Аз умея да мълча. Изобщо сам решавай, както искаш. Във всеки случай мен няма да ме обидиш. И ако пак много ти се прииска, звъни. Между другото, и ти ме хареса. Почувствах го.