Какво можеше да й възрази! Как да обясни, а и нужно ли е, че „хареса“ изобщо не е точната дума. Турецки разбра смисъла на „всемирния потоп“: когато остава само едно-единствено последно желание, след което идва небитието и пълната тъмнина.
Той погледна часовника си: пет и половина сутринта, а отвън зад спуснатите лъскави тюлени пердета едва настъпваше изгревът.
При всички случаи трябваше да се отбие вкъщи да смени ризата си. Но… как да избегне срещата със Слава? Не е сложно да излъже нещо. „Какво му мисля като някое момченце?! — възмути се изведнъж Турецки. — Наистина на кого му влизат в работата моите приключения!“
— О! — подсмихна се Татяна. — Така повече ми харесваш. Иначе се мръщиш за всяка дреболия.
„Дали Танка не чете и мисли?“
Турецки започна да се облича по навик. За разлика от Грязнов този процес при него траеше максимум две минути. Татяна го наблюдаваше усмихната.
— Образцов любовник — каза тя най-сетне. — Е, ще тръгваш ли? Тогава помни какво ти казах. Аз съм единствената господарка на това, което притежавам. И си е моя работа на кого и как давам.
Тя го изпрати до входната врата, пак го обви с ръце, с цялото си тяло, и Саша почувства, че ако не тръгне веднага, изобщо няма да тръгне. Татяна не му мислеше лошото и го пусна. Още повече че вече започваше работният ден — сряда. Не е събота или неделя, когато можеш да си позволиш всякакви сутрешни щуротии.
Сряда, 11 октомври
1.
Ако на влизане Турецки успя да избегне зоркото око на стопанина на временното си пристанище, само след половин час разбра, че професионалното ченге не му е оставило нито един шанс. Двамата се сблъскаха уж случайно пред вратата на банята. При това Саша бе само по боксерки, а Грязнов дори с връзка. От което се наложи да направи незабавния извод, че няма да се размине без разпит — това едно, и второ — ще е трудно да лъже. Значи трябва да положи максимум усилия.
— Някаква странна миризма се носи покрай теб — изведнъж се намръщи Грязнов.
— Малкият Романов ми демонстрира необмислено френските си дезодоранти — отвърна небрежно Турецки.
— А, да бе, разбира се — кимна Слава.
Беше настроен миролюбиво, въпреки първото впечатление. За съжаление това не накара Турецки да внимава. Докато се бръснеше и поглеждаше в огледалната врата на банята, виждаше разхождащия се из кухнята Грязнов, виждаше как си вари сутрешното кафе, трака вратата на хладилника, пуши, с една дума, занимава се с обикновени неща и някак между другото уж слуша объркания и вероятно не твърде логичен разказ за посещението у малкия Шурин син и разговора с него. По-голямата част от разказа бе посветена естествено на необикновената кухня с всички удобства и екстри. На Турецки му се струваше, че и Слава може да си позволи такава — помещението само е по-малко, но това е поправимо, може да намери малогабаритен вариант на съвършенството, така да се каже. Саша хвърли пореден поглед в огледалото и видя, че и Грязнов го гледа внимателно, но със съжаление. Именно съжаление се четеше в очите му. Саша придаде на лицето си въпросително изражение — Грязнов огорчено поклати глава:
— Напразно се стараеш. И сам се досещаш, че заради такава дреболия не заслужаваше да си губиш времето, което бездруго не ти стига. Затова свършвай безотговорната си дрънканица, целяща да хвърли прах в очите ми, мий се, върви да пиеш кафе и казвай къде е причината за конфликта. И можеш да не лъжеш, на лицето ти е изписано, че нещо не си се уточнил с малкия син. По-скоро обратното.
Май Славка бе прав, защото като оценяваше вчерашното си ходене у Олег, горе-долу безперспективната за себе си беседа, Саша не можеше да не направи извода, че не трябва да очаква голяма помощ от Шуриното синче. Както току-що заяви Грязнов, „най-вероятно обратното“. Ако вчера — на чашка, а и със забравения вкус на шишчетата — нещо в тезисите на Олег му изглеждаше неприемливо, днес, макар на дрезгава дневна светлина, всичко бе просто неприятно. Почти всичко. С малко изключение. Което сега се изтяга в огромната вана на Олег. Такова силно и съвършено кадифено тяло…
След като разказа на Грязнов за мафията и някои привлекателни предложения в тази връзка, Саша направи единствения приемлив за себе си извод: естествено, няма да отиде нито като помощник, нито като съветник, защото неговият поглед върху природата на нещата е напълно различен от виждането на младия бос. Значи от такъв алианс няма да има полза, а вреда от най-чиста проба. А що се отнася до каналите на малкия Шурин син към службата за сигурност, то, както сам той каза, все някога ще стане. Не се знае обаче кога. Друго е напълно неясно: настойчивите, ставащи вече досадни съвети да прекрати делото за убийството на Елмазов. Нали официално то вече е прекратено! Какво тревожи така президентските хора? На Саша не му и хрумваше да разглежда Олег като някаква самостоятелна, извънредно опасна за обществото фигура. Чак пък толкова вече не разбира от хора?! Или горе много са заинтересувани от делото?