— По-скоро не са заинтересувани — поправи го резонно Грязнов. — А аз непременно бих предал на Меркулов сведенията за твоя главен. Той е по-близо до върха и може да има някаква информация, но засега да не знае окончателното им решение. Защо му е излишно да се набива между шамарите?… Да, и какво по-нататък?
— Кога по-нататък? — небрежно се учуди Саша, макар да разбираше прекрасно за какво иска да попита Славка.
— Стига си се правил на идиот! Сякаш не знаеш, че тя вече две нощи не спи у тях. Имам предвид — в кантората. А денем седи и лапа мухите. И така се прозява, че се чува чак на Червения площад.
— Брей, че информираност! — искрено се възхити Саша. Толкова искрено, че Грязнов не можа да устои пред такова ласкателство и самодоволно се подсмихна.
И тогава Турецки реши, че и двамата отдавна не са деца и никой не се кани да се беси. И той разказа с думите на Олег за трите желания на Татяна, а после, като угаси недопушената цигара в чашката с недопито кафе, което не бе правил никога по-рано от принципни съображения, веднага стана и изля угарките в тоалетната чиния. И с това сякаш сложи точка.
— А пък за Кирил — заяви неочаквано Грязнов, когато Саша пусна водата и се върна на масата — все пак аз бих посъветвал Шурочка да прати по-малкия си син на майната си и лично да отиде при академика. Макар че може у мен още да не е изстинала злобата… Да, Саша, аз направих голяма глупост. Добре де, нека си живее както иска. А ние тук се посъвещавахме малко и взехме такова решение: можеш да вземеш със себе си Денис. Обещах му нещо като отпуска, той я заслужи и сега може да разполага с времето си по собствено желание. А и той реши — добави Грязнов, като гледаше настрани, — че не е зле да поработи с теб, да види как стават тия работи при специалистите, и да се поошлайфа, както се казва, да стигне нов етап. Мисля, взе добро решение, ако ти не възразяваш.
„Ех, Славка! Свята душа си ти…“
Разбира се, Саша не каза нищо такова, а и Грязнов не чакаше думите на благодарност да се разпилеят по мушамата на кухненската маса. Турецки просто кимна и удари с длан по ръката му: какво още да каже?
2.
Турецки си постави три задачи за днес. Да намери Рослов или следите му на улица „Благовешченска“, в къщата, която вече не съществува; да вразуми Меркулов за Кирил и Шурините истерики по този повод, и най-сетне да намери възможност да навести Маркуша, тоест Феликс Евгениевич Марковски. По преценка на Саша той можеше да разполага наистина със свястна информация за родния ни криминогенно-финансов елит. Все пак данните на Олег в това отношение му се струваха повече от субективни, макар и примамливи за изводи. Но както той подозираше, в дадената ситуация Олег е практик, а теоретичните изводи за прехода на Русия към правова държава с всички произтичащи в това отношение морални, физически и прочие разноски, меко казано, са в ръцете, по-точно в главата на бившия университетски преподавател на Саша по криминално право Маркуша. Преди няколко дни, когато се срещнаха в Дома на журналистите, той му даде координатите си — само да ги намери… Макар да няма нищо по-лесно: нали преподава в Нов хуманитарен университет, значи не е сложно.
Саша трябваше веднага да се възползва от щедростта на Вячеслав Иванович, затова — извика на Денис да е готов за излизане след десет минути. Но, възползвал се от предоставения му от „господаря“ отпуск, младият роб блажено спеше. Без да дочака отговор, Саша въпросително погледна Слава, след което махна с ръка: сега ще го оправя — и напусна кухнята.
След петнадесет минути Саша и Денис вече седяха в жигулата и Турецки излизаше от двора, за да поеме по познатата магистрала към центъра.