Докато размишляваше каква полза може да извлече от дадената ситуация, срещу него, без да подозира, се задаваше госпожа Сполука в най-комичния вариант, ако се има предвид външността й.
Това кюфте с къси крака бе някога страшилището за Червения строител, а Турецки опъваше заедно с него следствения каиш. Господи, колко отдавна беше!
— Здравейте, полковник Пицик! — зарадва се Саша.
— Здрасти — измърмори в движение той и изведнъж се обърна енергично. — Я! Ако не ме лъже паметта…
— А тя никога не ме лъже! — подхвана Турецки известната фраза от отдавна забравен филм.
— Сан Борисич! Майчице, как можах да не ви позная!
След минута, като се отмести настрана, смелият полковник в оставка Савелий Иванович Пицик, целият съставен от закръглени части, разпалвайки се все повече, псуваше наляво и надясно общинските власти, субпрефекта, префекта и самия кмет. Защото като съвсем истински бандити и мафиоти изгълтват всичко, което им попадне пред очите, сякаш са вечно гладни плъхове. Тук, в целия район, славещ се някога със старинните си къщи, събарят всичко, разпродават, а на празните места строят хотели и офиси за милиарди за скапаните чужденци с тлъсти портфейли. Сега пък измислили банка! Малко ли са им из цяла Русия! Кули им трябвали, видите ли, че и по-високи от Кремълските! И къде гледа обществото?! Старият Савелий все повече освирепяваше пред очите му. Саша разбра: още малко и тези турци строители също ще го отнесат. А ръката на Пицик — това се помнеше от стари времена — въпреки заоблените му форми, беше тежка и не грешеше.
Тъкмо Пицик бе неговият късмет. Понеже паметта му, както знаеше Саша, бе солидна, а през последните години работеше като заместник-управител на жилищна кантора, сега преименувана по всякакъв начин, та един Господ знае как точно се казва. Като се ориентира бързо какво интересува Саша, Савелий Иванович живо го помъкна към кантората си, разположена наблизо, буквално зад ъгъла, в мазето на огромна сграда, строена още от сталинско време. Стигнаха до кабинета му чак в дъното на дълъг и тесен коридор. На опашката, наредена покрай стената пред кабинета му, Пицик заяви безапелационно и строго:
— Зает съм седемнайсет минути и половина. После ще започна да приемам.
И дори в това бе целият Пицик, разпределил времето си до дреболията, до секундата.
Седнаха един срещу друг. Савелий Иванович извади от чекмеджето на старото писалище, оклепано с мастило, дебела папка и разстла пред Саша лист със синя „мрежа“ — бившия план на квартала.
— Ето го твоя седми А. — Пицик забоде дебелия си пръст в чертежа. — Съборен по-миналата година, аха! Ти, Сан Борисич, си нямаш идея, тяхната мамица, каква война имаше за него!
Пицик винаги се отличаваше със склонност към литературата, най-често — нехудожествената. Но Турецки го слушаше така, както се слуша славей в дните на влюбена младост.
— Че какви битки?
— Охооо! — Пицик предвкусваше насладата да разкаже на непосветения великолепната история. Той дори се изтегна назад на облегалката на стола, макар на практика закръглената му фигура да пречеше, и скръсти пръсти като сардели на високите си гърди, преминаващи в балонообразния корем. — Такава битка! — той млясна с уста. — Дори КГБ, ти знаеш този танк, дори те не можаха да направят нищо. Щом пияните казаци махнаха техния Феликс от площада, паметника пред входа им де, техният рай свърши. Че те, тяхната мамка, държаха тук пет блока! И твоя номер 7А, и другите. Как се бореха само! Какви документи изкарваха! Какво ли не обещаваха! А общината си трае, не й пука. И на, получиха го един голям. Как не разбират, нашата земя струва много повече от техните шибани милиони! Всеки квадратен метър. Ето, общината я продава на чужденци. А къде отиват милионите, тяхната кагебейска, не можем да знаем… Та какво казваш? Някой човек от тази къща изчезнал?
Можеше да бъде откровен с бившия полковник от милицията, в рамките на допустимото, разбира се. Саша обясни на Пицик защо го интересува конкретният човек, в чийто паспорт има регистрация, а в домовата книга не е записан.
— Ами че, драги Сан Борисич! — зарадва се Пицик. — Какво му е сложното, да им го навра? Нали тук кагебистите си имаха „покрив“, таен адрес. Регистрирай когото си щеш, записвай, отписвай, всичко е в твоите ръце! А дали е живял, или не е, извинявай, на никого не му е… — И на това място Савелий пусна такава дълга тирада, че Турецки прихна. Бива си го дядката! И речникът му се е запазил — няма грешка!