— А оня плъх няма ли да избяга? — попита той Яковлев.
— Взехме подписка.
— Абе какво значи днес една подписка! Чиста формалност.
— Нищо, ние му закачихме хубава опашка. Никъде няма да избяга. Седи си значи, смуче си пръстите, голям хитрец… А днес още сутринта ни позвъниха. От канцеларията на вътрешния министър. От къде на къде сме правили проверка в хотела? Били постъпили оплаквания във връзка с неправомерни действия. Но ти нали познаваш Юрка, той винаги намира на кого да се опре. Позвънете, казал, на министъра. Те млъкнали. Но значи сме настъпили някого по лапите. Само че кого?
— Мисля, че това са кагебейски работи — каза Турецки. — Сега уточняваме. А какво ще правим с килърите?
— Разпитах когото можах, в това число персонала на хотела, описанията съвпаднаха, така че двамата са съвсем сигурни. Ето виж.
Володя сложи на масата двата фоторобота, направени толкова смело, че Саша просто трепна: не роботи, а отлични фотографии, дори се долавя изразът на очите. Лицата са нестандартни и това е добре.
— Днес сутринта ги изпратихме, където трябва, сега ще чакаме.
— Разбира се, не намерихте жигулата деветка.
— А къде? — Володя вдигна рамене. — Тя отдавна е станала на части.
— А пък аз я видях — сети се Турецки и разказа на Яковлев как стана всичко и как се е издал. Володя само кимна и разпери ръце: с кого не се случва. Изглежда, не искаше да сипва сол в прясната рана.
— Володя — рече Турецки, като се надигна, — ще се наложи още веднъж да видим пътниците на „Луфтханза“. Трябва да им покажем фоторобота на човека без мустаците и да опишем външността му: костюма, може би са забелязали кръстчето, циповете, чантата, всичко, за което разказа Семьон. Може да изскочи поне някакъв намек, някаква сламка. Още повече че се появиха някои нови съображения. Но засега няма да разсъждаваме за тях, трябва да се уточни едно-друго.
Яковлев, разбира се, помръкна: по-неблагодарна и рутинна работа Турецки не можеше да му предложи, но какво да се прави, трябва…
4.
Саша позвъни в прокуратурата — Меркулов още не беше се появявал. И тогава тръгна за Маркуша.
Макар да се стараеше да изглежда гостоприемен домакин, все пак Феликс Евгениевич бе видимо смутен. За да не усложнява отношенията, Саша извади на масата и служебното си удостоверение, и дадената му от вестник „Нова Русия“ карта. Обясни накратко сегашното си положение, а също и за какво мечтае, ако съдбата се смили да се обърне някога към него с благосклонната част от тялото си. Маркуша се кискаше леко, виждайки, че Саша е абсолютно искрен с него, а Турецки на свой ред разбираше, че напрежението напълно е изчезнало и може да започнат разговора, заради който бе дошъл.
Като помнеше идеята за голяма статия на Марковски за вестника, Турецки каза, че по този въпрос ще дойде веднага щом успее да свърши отвратителното дело за убийството на банкера. Това ще отнеме една-две седмици, явно преувеличи възможностите си Турецки. Каза това и въздъхна: дай Боже…
Марковски кимаше усмихнат в очакване на продължението.
— Феликс Евгениевич, мога ли да разчитам, че ще се съгласите да дадете консултация лично на мен, бившия ви студент и човек, който се отнася с изключително уважение към вас… извинете, ако може, безплатно? — Той погледна честно професора в очите.
Маркуша се засмя широко: всичко очаквал, но чак такова! Когато се насмя, избърса с носна кърпа очите си и поклати назидателно глава неизвестно на кого:
— Да, наистина! Ако строиш капитализма, а още живееш при такава система, представям си какъв хаос трябва да е в главата ти. Разбира се, мили мой Саша, ще ви дам всякаква консултация, и дори — той разпери широко ръце встрани — абсолютно безплатно. Е, слушам ви, какъв е въпросът?
— Въпросът — Турецки стана сериозен — ще се състои от няколко въпроса. Напоследък, Феликс Евгениевич, толкова често ги повтарям, че вече ми се струват примитивни, но… въпреки това. Как възникват банките? Как фалират? Защо убиват банкерите? Кой? На кого са нужни тези убийства? А изобщо, Феликс Евгениевич, бих искал да знам за най-големите финансови афери поне от последните години. И друго: под банки имам предвид нашите, руските, а виж аферите…
— Саша, вярно сте схванали главното. — Марковски строго вдигна нагоре показалеца си. — Деветдесет и пет процента от убийствата днес стават на икономическа основа и само пет по политически и други мотиви. Затова няма да се спираме на политиците, битовите престъпления, суицида и така нататък. Както ви е известно, в момента чета публично, координационно и частно право и само донякъде имам отношение към темата ви, но мога да разкажа едно-друго. Но това, Саша, ще са мои лични наблюдения и съображения. Ще ви моля да се отнасяте към тях по този начин. Ако не възразявате…