Турецки никак не възразяваше.
— Добре, Саша, сигурно ви интересува как се създаваше в Русия цялата тази вече гигантска маса търговски банки. Както се казва, потребност на времето. Във връзка с перестройката, бурното развитие на търговската частна дейност и дребния бизнес в държавата рязко се увеличи нуждата от разчетни централи. Е, когато всичко при теб гори и сделката ти пропада, кого можеха да удовлетворят километричните опашки в банките? А в същото време в страната имаше огромно свободно поле. По-точната дума „ниша“, уви, по-малко подхожда за обозначаването на нашето явление. Оттук, от неотложната необходимост, възникнаха като гъби многочислените банкови кантори — по балкони, в мазета, нали помните! Уставният капитал на повечето от тях бе, естествено, от заети пари. Да кажем — дяловата вноска е петстотин хиляди рубли. Не беше голяма сума дори за онези времена. Понеже хората имаха пари, и то големи. Ще ви кажа, Саша, че например днес около стотина такива „нови руснаци“ притежават капитал по половин милиард всеки. В долари, Саша. А с капитал до десет милиона — сега има повече от пет хиляди. Другият вариант за създаване на банка се опираше на интелектуалната собственост. В уставния капитал се внасяха ценни книжа и така нататък. При наличието на чуждестранни партньори тези нови банки имаха излаз към западни банки, което откриваше пътя за най-безсрамен износ на капитал от страната. Сещате се — фиктивните договори, и предварителното заплащане, след което никой дори не мисли да доставя стоката в страната… Но има и трети вариант. Говоря само като възможна схема, нали разбирате. Това е създаването на банки върху празни уставни капитали. Сега ще ви обясня какво означава. И тъй, до началото на деветдесетте години, имам предвид Русия, у нас бе приета документарната система. Недостатъците й са: че е бавна и податлива на фалшификация. Освен това е пресметнато, че при документарния режим се губят около петнайсет процента от печалбата. Това, Саша, е много. В същото време Америка, имам предвид Щатите, другите развити във финансово отношение държави още в края на седемдесетте години започнаха да превеждат банките си и прочие финансови структури на компютърна технология. Както разбирате, този процес никак не беше лесен, изискваше сериозни изменения в световната финансова система. В частност, предстоеше унищожаването на огромно количество ценни книжа, като: акции, от заместващите — сертификати, бонове, полици и прочие. Наглед няма нищо по-лесно! Но този процес се оказа невероятно дълъг и трудоемък, понеже по това време бяха пуснати ценни книжа за много, стотици милиарди долара. Започнаха да създават специални компании, които трябваше да се занимават изключително с това нещо. С унищожението. Но… — Пръстът на Маркуша подскочи към тавана. — Как беше у вас в смешния филм за италианците в Русия: „Мафията е безсмъртна“? Именно, преди няколко години в печата се появиха сведения, че за операцията „Ценни книжа“ са били задействани най-добрите сили на криминалните структури на много страни, в това число и Русия. В резултат са откраднати ценни книжа някъде от порядъка на… да, мисля, че за сто и петдесет милиарда долара. Не е изключено немалка част от тях, ако не и голяма, да са се оказали в Русия и да са легнали в основата на уставните капитали. Какво е можела да направи държавата в случая? Какво да противопостави на аферата, може да се каже, на века? Ами нищо. Вашите отдели за борба с икономическите престъпления открай време не могат да се ориентират в хитростите на банковото дело, липсваха данъчни служби или бяха в зачатъчно състояние. Но Саша, трябва да помните как по московските улици изведнъж се появиха стотици разкошни вносни коли, как изведнъж новите бизнесмени започнаха да купуват недвижима собственост в Европа и — как беше? — ах, да, „да се изолират“ на Канарите и така нататък. А нашата нещастна майчица Русия с помощта на тези криминално-финансови маневри започна по неволя да хлътва в двата най-престъпни и печеливши отрасъла: търговията с оръжие и наркотици.
— Но все пак кое налага отстрела, извинете за израза, на тези нови руски банкери?
— Саша, никога не забравяйте класиката. Всичко най-умно е казано преди нас. „Мавърът свърши своята работа“, Саша. По-нататъшната криминализация на банковата сфера получава общодържавен характер. Издига се нов монополист. И по мои лични наблюдения най-близката цел, Саша, е контролът над главната финансова структура на страната — Централната банка. Трябва да разберете, че нарушаването на платежната система може да доведе до финансов колапс. И като следствие — политическа нестабилност в страната, която ще продиктува необходимостта от смяна на ръководството.